Том Клэнси - Хаос

Анри се бе обадил, за да съобщи за успешното приключване на мисията. Пожарът вече вървеше по всичките им масмедии. В Санкт Паули бе изгорял половин исторически квартал. Това беше добре. Интересно му беше какъв ще е отговорът на надутия хер Рихтер. Дали щеше да убие Жан-Мишел по пътя към предстоящото нощно сборище? Или щеше да атакува някой дистрибутор на продукти на „Demain“ в Германия? Съмняваше се. Това щеше да качи залозите неимоверно много, без да причини в същото време някакви особени щети на Доминик. Дали Рихтер щеше да капитулира и да отстъпи? Също се съмняваше. Рихтер беше прекалено горд, за да се огъне. Да разкаже на пресата за потайните дейности на Доминик? Едва ли. Рихтер не знаеше почти нищо за тях, а и кой ли би му повярвал? Той беше неонацистки привърженик на чистотата на расите. Така или иначе, нямаше никаква следа, по която да се доберат до него.

Но Рихтер все щеше да измисли нещо. Беше длъжен. Честта го изискваше.

Доминик се дръпна от прозореца и се върна на бюрото си. Размишленията носеха приятен привкус, но в крайна сметка бяха безсмислени. Имаше само едно нещо, в което Доминик беше абсолютно сигурен: че той не е в положението на Рихтер.

Четвъртък, 15:23

Река Лайне, Германия

Лагерът беше една от най-красивите гледки, които Карин Доринг бе виждала. Мястото край река Лайне бе купено от семейството на Манфред преди десетина години. Двайсет акра гориста местност с дъх на треви и билки, заградени откъм изток от реката и от един висок хълм на запад. Дълбока котловина ги защитаваше от север, а дър осигуряваха прикритие от шпиониращи от въздуха очи. Лагерът беше от двайсет палатки, подредени в четири реда по пет, с по двама души във всяка. Платнищата бяха покрити с клони и листа, за да не могат да се забележат от въздуха, в случай че властите започнат да търсят откраднатата каравана с филмов реквизит. Колите и камионетките, с които бяха пристигнали, бяха паркирани в редици на юг от лагера и също бяха маскирани.

Най-близкото населено място беше Гарбсен, на трийсет километра на юг. Преследването на терористите, нападнали филмовата площадка, щеше да започне там, прехвърляйки се после към Хановер, седалището на развихрилите се Дни на хаоса. Властите едва ли биха ги търсили тук. Не им стигаха човешките ресурси. Значи имаха три дни, а след приключване на Дните на хаоса Карин и последователите й щяха вече да са изчезнали. Даже и полицията да стигнеше до заключението, че нападението е нейно дело, и дори да откриеха лагера й, никога нямаше да успеят да я заловят. Стражите щяха да ги предупредят, а специално обучените кучета щяха да забавят полицията, докато веществените доказателства не бъдеха потопени в реката или изгорени. Тъжна, но необходима предпазна мярка, защото в никакъв случай не биваше да откриват доказателства, показващи съпричастността им към нападението на филмовата площадка.

„Нека само се опитат да ни заловят“ — каза си тя злобно. Ако се наложеше, те щяха да се сражават до последния войник. Германското правителство щеше да прокара продажните си закони, щеше да се отрече от миналото си и щеше да завърти опашка пред Съединените щати и Европа. Но тя и последователите й нямаше да склонят глава. И след време цяла Германия щеше да прегърне наследството, което тя бе помогнала да бъде съхранено.

Четиридесетте членове на „Фойер“, дошли тук, бяха измежду най-преданите й последователи. И докато Ролф паркира, нейните „Feuermenschen“, както тя ги наричаше, „Огненосците“, се събраха в полукръг около колата, вдигнаха ръце в хитлеристки поздрав и закрещяха „Sieger Feuer“.

Карин слезе и без да каже нищо, отвори задната врата и сграбчи една стоманена каска. Имаше петна от ръжда, а черната кожена каишка беше напукана и ожулена. Но червеното, бялото и черното, белият щит от дясната страна и сребристобелият Wehrmachtadler, орелът и свастиката върху черен щит от лявата страна бяха недокоснати от времето.

Вдигна я с две ръце и я протегна пред себе си, сякаш коронясваше крал.

— Войници на каузата — започна тя, — днес ние празнуваме голяма победа. Тези реликви от Райха бяха отнети от врага и отново са в ръцете на истински бойци.

Хората й отново изреваха в един глас „Sieger Feuer“, а Карин протегна каската на младежа, застанал най-близо до нея. Той я целуна целият разтреперан. Карин започна да раздава реликвите на последователите си. За себе си задържа един кинжал на SA.

— Пазете ги добре — каза тя. — Тази нощ те отново ще оживеят. Тази нощ те отново ще се превърнат в оръжия за бой.