Том Клэнси - Разделяй и владей

Томас знаеше как се е чувствала.

Заведоха го при заместник-посланичката Уилямсън, която се беше върнала от вечеря и го очакваше, седнала зад бюрото. Ръкуваха се и си размениха няколко баналности. След това тя взе писалка и отбеляза часа върху официална бланка. След малко Моор и Батат влязоха в кабинета й. По врата на агента имаше сивочерни петна и освен охлузванията изглеждаше доста уморен.

Томас му подаде ръка.

— Добре ли си?

— Малко съм замаян — отвърна Батат. — Съжалявам за станалото, Пат.

Томас се намръщи.

— В тези работи няма гаранции, Дейвид. Нека видим как да оправим нещата.

Томас погледна към Моор, който стоеше до Батат. Двамата се бяха срещали няколко пъти на конференции на представители от американските посолства в Азия и при други поводи. Моор беше съвестен човек, от онези, на които викаха двадесет и четири по седем, т.е. агент, който работи по двадесет и четири часа седем дни в седмицата. В момента той не правеше опити да прикрие мрачното си и не особено дружелюбно настроение.

Подаде му ръка и Моор я пое.

— Как сте? — попита Томас.

— Това не е важно — отвърна Моор. — В момента не се чувствам особено добре. Не беше нужно нещата да се развият по този начин.

— Прав сте, господин Моор — съгласи се Томас и пусна ръката му. — Струва ми се, че в случая трябваше да постъпим по друг начин. Сега въпросът е как да оправим нещата?

Моор злъчно се усмихна.

— Няма да се отървете така лесно — рече той. — Вашият екип извърши тук малка операция, за която не бяхме уведомени. Човекът ви каза, че сте се безпокоял от рисковете, свързани със сигурността, и от някои други фактори. Господин Томас, мислите ли, че азербайджанците са успели така да проникнат в системата, че не можем да извършим дори едно наблюдение, без да ни открият?

Томас седна в един стол срещу Уилямсън.

— Господин Моор, госпожо Уилямсън, разполагахме с много кратко време да вземем бързо решение. То се оказа лошо и погрешно. Въпросът е какво да правим сега? Ако Харпунджията е тук, можем ли да да го открием и да му попречим да се измъкне?

— Всъщност питате как да ви измъкнем от положението, в което сте се оказали, нали? — попита Моор.

— И така може да се каже. Въобще ще приветстваме всичко, което ще помогне, за да преминем от отстъпление в настъпление.

Моор стана по-приветлив.

— Няма да е лесно — рече той. — Не открихме и следа от яхтата, която господин Батат казва, че видял. Имаме човек, който наблюдава летището, но днес оттам не е заминавал никой, отговарящ на описанието на Харпунджията.

— А защо не се върнем назад и се опитаме да си отговорим защо Харпунджията е в Баку?

— Има много обекти, срещу които могат да бъдат предприети терористични действия от един наемник — обясни Моор. — А може просто да е минавал оттук на път за някоя друга република или за Близкия изток. Нали знаете какви са тези хора. Те рядко избират прекия път, за да отидат някъде.

— Ако Баку е само спирка, Харпунджията вероятно вече го няма тук — каза Томас. — Нека се съсредоточим върху възможните обекти в района и евентуалните причини те да бъдат нападнати.

— Най-много ни безпокоят Нагорни Карабах и Иран — обади се Уилямсън. — Нагорни Карабах се обяви за независима република, а Азербайджан и Армения се бият към кого да принадлежи. Целият район вероятно ще пламне, когато Азербайджан намери достатъчно пари, за да купи модерни оръжия за своята армия. Това ще бъде лошо и за двете страни, но като имаме предвид, че Иран се намира само на петнадесет мили по на юг, може да се стигне до по-голям конфликт. Като говорим за Иран, дори и без ситуацията около Нагорни Карабах между Техеран и Баку от години има търкания за какво ли не, като се започне от достъпа до петрол и се стигне до каспийската есетра и хайвера. Когато Съветският съюз държеше под контрол Каспийския район, вземаше оттам каквото си поиска. Сега тук не само има проблеми, но някои от тях пораждат нови. Поради немарливия начин, по който Азербайджан добива петрола, редица части от морето, където иранските рибари ловят есетрата, са покрити с близо половинсантиметров слой петрол. Замърсяването убива рибата.

— А какво точно е положението с петрола? — попита Томас.

— Големите петролни полета са четири — каза Уилямсън. — Азери, Чираг, Гюнешли и Азербайджан. Азербайджан и членовете на Западния консорциум, подписали спогодбата за добив на петрол, са убедени, че международното право защитава техните изключителни права върху обектите. Обаче претенциите им се основават на граници, определени от правата, валидни за риболовните зони, които според Иран и Русия не могат да се прилагат за добива на петрол. Засега споровете се водят само от дипломатите.