Том Клэнси - Разделяй и владей

— Точно такъв изглеждаше по време на вечерята — отбеляза Худ. — Като казвате, че президентът е изглеждал сломен, какво точно имахте предвид?

Меган се замисли за момент.

— Знаеш ли как изглеждат хората, които е трябвало да летят със самолет през няколко часови пояса? — попита тя. — Очите им стават някак безизразни и реакцията им на това, което се говори, е забавена.

Худ кимна.

— Той имаше точно такъв вид до обаждането по телефона — каза Меган.

— Знаете ли кой му се обади? — попита Худ.

— Каза ми, че бил Джак Фенуик.

Фенуик беше тих, акуратен човек, който беше финансов директор в предишната администрация на президента. Той стана член на мозъчния тръст на Лорънс „Американски разум“, където прибави към репертоара си и въпроси, отнасящи се до разузнаването. Когато президентът беше преизбран, Фенуик беше назначен за шеф на Агенцията за национална сигурност, която е самостоятелна разузнавателна служба на Министерството на отбраната. За разлика от другите клонове на военното разузнаване АНС помага и при дейности на правителството, които не са свързани с отбраната.

— Какво е казал Фенуик на президента? — попита Худ.

— Че всичко си е дошло на мястото — отвърна му тя. — Само това каза.

— Вие нямате представа за кого и за какво се отнася това?

Меган поклати глава.

— Тази сутрин господин Фенуик замина за Ню Йорк, а когато попитах помощника му за какво е ставало въпрос в телефонния разговор, той ми отговори нещо много странно. Попита ме: „Какъв разговор?“

— Проверихте ли записите с телефонните разговори?

Меган кимна.

— Единственото телефонно обаждане на тази линия по това време е било от хотел „Хей-Адамс“.

Старият елегантен хотел се намираше от другата страна на парка Лафайет, буквално през улицата, точно срещу Белия дом.

— Тази сутрин изпратих един наш служител в хотела — продължи Меган. — Той поискал списък на хората от персонала, които са били на смяна през нощта, посетил ги в домовете им, показал им снимки на Фенуик. Те не са го виждали.

— Може да е влязъл през някой страничен вход — каза Худ. — Проверихте ли на рецепцията?

— Да — отвърна тя. — Но това не означава нищо. Много хора може да не са се регистрирали с истинските си имена. Конгресмените често използват хотела за срещи насаме.

Худ знаеше, че Меган няма предвид само срещите от политически характер.

— Но и това не е всичко — продължи Меган. — Когато слязохме долу в Синия салон, Майкъл видя сенатор Фокс и отиде да й благодари. Тя изглеждаше много изненадана и го попита за какво й благодари. Той каза: „За финансирането на инициативата.“ Видях, че тя нямаше никаква представа за какво й говори.

Худ кимна. Това обясняваше недоумението, което се четеше в очите на сенатор Фокс при влизането й в залата. Малко по малко нещата започнаха да идват на местата си. Сенатор Фокс беше член на конгресната комисия по разузнаването. Ако трябваше да се одобри някаква инициатива, засягаща разузнаването, тя би трябвало да знае за нея. Очевидно и тя беше изненадана също толкова, колкото и Худ, когато чу за международната операция за размяна на разузнавателни сведения. Президентът или беше предположил, или му е било казано от Джак Фенуик, че тя е помогнала това да стане.

— Как се чувстваше президентът след вечерята? — попита Худ.

— Това всъщност беше най-лошото от цялата работа — каза Меган. Спокойствието й започна да я напуска. Тя остави чашата с кафето настрана и Худ направи същото. Той се приближи към нея. — Когато се готвехме да си лягаме, Кърк Пайк се обади на Майкъл по телефона.

Бившият шеф на военноморското разузнаване Пайк сега беше новоназначеният директор на ЦРУ.

— Той проведе разговора от банята — продължи Меган. — Беше кратък и когато Майкъл затвори, седна на леглото и се загледа в стената. Беше като ударен от гръм.

— Какво му каза Пайк?

— Не знам — отвърна Меган. — Майкъл не ми каза. Може да не е било нищо важно. Може би е било някакво напомняне, което го накара да се замисли. Но според мен не мигна през цялата нощ. Когато се събудих сутринта, него го нямаше в леглото, а през целия ден му предстояха срещи. Обикновено към единадесет часа разговаряме, дори и ако трябва да си кажем набързо по едно здрасти, но не и днес.

— Разговаряхте ли с лекаря на президента за това? — попита Худ.

Меган поклати глава.

— Ако д-р Смит не открие нищо тревожно в състоянието на съпруга ми, той може да препоръча Майкъл да бъде прегледан от д-р Бен.