Том Клэнси - Буферна зона

— Няма никакъв по-пряк път — каза Хърбърт. — Какво, по дяволите, правят? В действителност са тръгнали към контролираната зона по много по-дълъг маршрут.

— Огъст все пак ще успее ли да ги пресрещне? — попита Худ.

— Да — отвърна Хърбърт. Шефът на разузнаването посочи един район, който се падаше северно от местонахождението на групата. — Брет се приземи ето тук. Сега се е запътил на югоизток. Дори ще се срещне с тях много по-рано, отколкото очаквахме. — Хърбърт продължи да изучава картата. — Но все още не разбирам. Избраният от пакистанците маршрут минава през почти непроходим терен. Отдалечава се от контролираната зона, надморската височина става по-голяма и като цяло ще им бъде много по-трудно.

— Може би по пътя имат таен склад за оръжие или някакво друго скривалище — предположи Худ.

— Възможно е — отвърна Хърбърт. Той отново насочи вниманието си към обновяващото се изображение от сателита на НРС. — Но допреди малко те се намираха съвсем близо до границата. Защо ще предоставят на индийците допълнително време, за да ги заловят?

Външната телефонна линия меко иззвъня. Хърбърт включи спикера.

— Да? — каза той.

— Боб, обажда се Вийнс. Над целевата зона се стъмва. Светлината вече е достатъчно слаба, за да превключим на инфрачервени лъчи. Така ще следим групата по-лесно.

— Направи го — каза Хърбърт. После остави обаждането на Вийнс на изчакване.

Хърбърт и Худ продължиха да разглеждат картата. Худ изучаваше местността в долната част на платото.

— Боб, ако преместим сателита, дали няма да успеем да погледнем в тази долина? — попита той, сочейки разграфеното квадратче с номер „77“.

— Не знам — отвърна Хърбърт. После погледна шефа си. — Пол, и аз бих искал да открия Майк. Но разполагаме само с един сателит над този регион. Дали искаме да го използваме само за неговото издирване?

— Майк може да е повредил или загубил радиото си при падането — каза Худ. — Ако е жив, може би ще успее да помогне на Брет. Нуждаем се от всеки възможен ресурс в района.

— Дори и ако се намира на две хиляди вертикални мили разстояние? — попита Хърбърт.

— Не знаем със сигурност къде е Майк — изтъкна Худ. — Трябва да го открием.

Преди шефът на разузнаването да е успял да обмисли думите на Пол Худ, на телефонната линия отново се включи Вийнс.

— Боб, разглеждаш ли новите сателитни снимки? — попита той.

— Не — отвърна Хърбърт и веднага се върна към материалите на „Омником“. — Да няма някакъв проблем?

— Може би — каза Вийнс. — Дори и когато групата вървеше под скалната тераса, ние все пак улавяхме ту някоя ръка или глава и знаехме, че те са там. Какво виждаш сега?

Хърбърт и Худ се наведоха напред, за да погледнат оформящия се образ по-отблизо. Картината изглеждаше сюрреалистично, приличаше на фотография от шестдесетте години. Жежки, червени сенки се размиваха сред поле от зеленикави скали и сняг.

Сенките на трима души.

— Какво, по дяволите, става там? — възкликна Хърбърт.

— Не знам — призна Вийнс. — Може би някои от терористите са били изгубени по пътя.

— Освен това е възможно да са нападнали Фрайдей и индийския офицер — изказа на глас мислите си Хърбърт. — Може да е имало жертви. Трябва да се опитаме да се свържем с тях по радиото.

— Не — каза Худ. — Установи контакт с Огъст и го информирай, че към неговата позиция се приближават трима души. Съобщи му, че най-вероятно са враждебно настроени, и му кажи да използва собствената си преценка дали да ги проследи тайно, или да влезе в конфликт с тях. Стивън, можеш ли да ми покажеш квадрант 77 от координационна карта ОП-1017.63?

— Ще проверя дали тази карта влиза в окулярния обсег на „Омником“ — отвърна Вийнс. — Ще ми отнеме минутка.

— Благодаря ти.

Хърбърт поклати глава.

— Каква причина би могла да има групата, за да нападне Фрайдей? — попита той.

— Може би самият Фрайдей се е обърнал срещу пакистанците — каза Худ. После рязко се изправи. — Я, почакайте — каза той. — А може би не се е случило нито едното, нито другото.

— Какво имаш предвид? — попита Хърбърт.

— Рон Фрайдей трябва да е казал на групата, че към тях се е насочил отряд индийски войници — каза Худ.

— Да — кимна Хърбърт.

— Пакистанците е нямало откъде да знаят за надвисналата опасност, преди Фрайдей да се присъедини към тях — продължи Худ. — Не са знаели, че отвеждането на Нанда в Пакистан е може би единственият начин да се предотврати ядрена война. Ти какво би направил, ако знаеше това и особено ако ти беше съобщено, че на помощ е изпратен и американски отряд? Ако беше достатъчно умен и смел, и може би поне малко отчаян, щеше да предприемеш нещо неочаквано.