Том Клэнси - Буферна зона

— Господин посланик? — обади се Худ.

— Слушам — отвърна Симатна.

— Благодаря ви, че изчакахте, сър — каза Худ. — Съгласни сме да следваме вашето предложение.

— „Да следваме“ — повтори посланикът. — Това означава ли, че обмисляте и други начини за действие?

— Не и в момента — отвърна Худ.

— Но може да обмислите — притисна го посланикът.

— Възможно е — призна Худ. — В момента дори не сме сигурни, че ще успеем да установим контакт с генерал Роджърс. Не знаем дали ще успее да се добере до силоза, нямаме информация за състоянието на групата му.

— Разбирам вашата несигурност, но и вие трябва да осъзнаете моите притеснения — каза посланикът. — Нямаме намерение да издаваме местонахождението на нашия отбранителен силоз, ако служителят ви няма да го използва.

Това беше разговор на увъртания, а не на сътрудничество. Худ трябваше да промени нещата, особено ако възнамеряваше да повери съдбата на Майк Роджърс в ръцете на този човек.

— Напълно разбирам, господин посланик — каза Худ.

Изведнъж Хърбърт се обърна и поклати глава.

— Изчакайте, господин посланик — настоятелно каза Худ и отново натисна паузата. — Какво става, Боб?

— Брет не може да се свърже с Майк — отвърна Хърбърт.

Худ изпсува.

— По радиото улавя само силни смущения — продължи Хърбърт. — Според Шараб ветровете няма да отслабнат поне още пет-шест часа.

— Това няма да ни помогне — изтъкна Худ.

Худ се замисли за секунда. Разполагаха с хиляди сателити във въздуха и с военни бази в тази част на света. Все трябваше да има някакъв начин да предадат съобщение на Майк Роджърс.

Или на някого от хората с него, внезапно си помисли Худ.

— Боб, може би ще успеем да направим нещо — заяви Худ. — Кажи на Брет, че ще му се обадим отново след няколко минути. После се свържи с Ханк Люис.

— Веднага — отвърна Хърбърт.

Худ отново се върна към разговора си с посланика.

— Господин посланик, можете ли да останете на линията?

— Застрашена е сигурността на моята нация — беше отговорът на Симатна.

— Това „да“ ли означава, сър? — притисна го Худ. Нямаше време за патриотични речи.

— Категорично да, господин Худ.

— Господин Плъмър още ли е при вас? — попита Худ.

— Тук съм, Пол — отвърна Плъмър.

— Чудесно. Ще имам нужда от помощта ти.

— Разбирам — каза Плъмър.

— Ще пусна спикера, за да може и двамата да бъдете част от случващото се — продължи Худ.

Посланикът му благодари.

Симатна звучеше искрено. Худ се надяваше, че е така. Защото, ако Симатна предприемеше нещо, което да застраши Роджърс или мисията, Худ незабавно щеше да узнае за него.

Рон Плъмър щеше да се погрижи за това.

Това беше последното нещо, което Рон Фрайдей очакваше да усети.

Докато коленичеше до тялото на Апу Кумар, Фрайдей почувства как телефонът започна да вибрира в джоба му. Това обаждане можеше да идва единствено от Агенцията за национална сигурност. Но сигналът не можеше да стига дотук. Просто не беше възможно. Не и с всички планини, които обграждаха глетчера, не и при ледените бури, които вилнееха в тъмнината. Не и при разстоянието, на което се намираха радиокулите в Кашмир. Фрикциите на ледените частици произвеждаха електростатични заряди, които затрудняваха дори и радиокомуникациите.

И все пак телефонната линия определено беше активна. Беше абсурдно — Фрайдей сякаш се возеше в метрото във Вашингтон, а не се намираше на глетчер в сърцето на Хималаите. Фрайдей спря и прибра пистолета си. Посегна към вътрешния джоб на палтото си, извади телефона и натисна бутона.

— Да? — каза той.

— Рон Фрайдей ли е? — попита ясен и силен глас.

— Кой иска да знае? — недоверчиво попита Фрайдей.

— Полковник Брет Огъст от Ударния отряд — отвърна мъжът.

— Ударният отряд? Къде сте? Къде се приземихте?

— Аз съм заедно с Шараб в планините над вашата позиция — каза Огъст. — Обаждам се от сателитния телефон. Директор Люис ми даде номера на телефона ти и кода за обаждане 1272000.

Това беше верният идентификационен номер за кодираните комуникации на директора на АНС. Но Фрайдей все още беше подозрителен.

— Колко души сте?

— Само трима — съобщи му Огъст.

— Само трима? Какво се е случило?

— Попаднахме под обстрел на индийската армия — каза Огъст. — Генерал Роджърс с вас ли е?

— Не — отвърна Фрайдей.

— Много е важно да се оглеждате за него и да се съберете.

— Той къде е?