Харлан Кобен - Под прикритие

Голямата Синди влезе в офиса. Вибрациите събориха химикалката на Есперанца от бюрото.

— Съжалявам — каза Синди.

— Няма нищо.

— Трими ми се обади — каза Синди. — Ще излизаме в петък вечер.

Есперанца направи гримаса.

— Името му е Трими?

— Да — отговори Синди. — Не е ли сладко?

— Възхитително.

— Ще бъда в залата за конференции — съобщи Синди.

Есперанца се върна към досието. Прелисти на обира на банката в Тъксън. Първата работа на бригадата от повече от пет години. Обирът се състоял, когато банката затваряла. Хората от ФБР смятаха, че един от пазачите на банката е замесен, но засега нямаха нищо срещу него, освен левите му убеждения. Били откраднати около 15 000 долара в брой, но крадците си направили труда да разбият и сейфовете. Рисковано. Според ФБР членовете на бригадата научили по някакъв начин, че тук се пазят и пари от търговия с наркотици. Банковите камери показваха двама души, облечени от глава до пети в черно и с черни ски маски. Нямаше никакви отпечатъци, косми или влакна. Нищичко.

Есперанца прочете досието отново, но нищо ново не се появи. Опита се да си представи какви са били изминалите двайсет години за оцелелите Гарвани, постоянно бягащи, никога неспящи на същото място много дълго, напускащи и връщащи се в страната, разчитащи на стари симпатизанти, за които никога не си сигурен дали можеш да им се довериш напълно. Тя взе листа и отбеляза още няколко неща.

Лиз Горман — Банков обир — Изнудване

Добре, помисли си Есперанца, следвай стрелките. Лиз Горман и Гарваните са имали нужда от пари, затова са обрали банката. Обирът им е свършил работа. Това обясняваше първата стрелка. Истинският проблем беше втората връзка.

Банков обир — Изнудване

Простичко казано, какво в банковия обир беше довело Лиз Горман на Източното крайбрежие и схемата за изнудване на Грег Даунинг? Есперанца се опита да нахвърли възможностите.

1. Даунинг е бил замесен в обира.

Тя вдигна поглед. Възможно беше, помисли си Есперанца. Той е имал нужда от пари, за да изплати дълговете си от хазарта. Може да е извършил нещо незаконно. Но тази хипотеза все още не отговаряше на най-сериозния въпрос: как са се запознали? Как въобще Лиз Горман и Грег Даунинг са се свързали?

Това е ключът, помисли си тя.

Есперанца записа номер две. И зачака.

Каква друга връзка можеше да има?

Нищо не й идваше наум, затова тя реши да тръгне от другия край. Да започне с изнудването и да се върне назад. За да изнудва Даунинг, Лиз Горман сигурно се е натъкнала на нещо уличаващо. Кога? Есперанца начерта друга стрелка.

Банков обир — Изнудване

Есперанца потръпна. Обирът. Нещо, което са намерили в банката, е довело до плана за изнудване.

Тя бързо прелисти досието, но вече знаеше, че там няма да намери онова, което търси. Есперанца вдигна слушалката и набра един номер. Когато мъжът отговори, тя запита:

— Имате ли списък на хората, които са наемали сейфовете?

— Предполагам, че го имаме някъде — отговори мъжът. — Защо, имаш ли нужда от него?

— Да.

Дълбока въздишка.

— Добре, ще започна да търся. Но кажи на Майрън, че ми дължи много за това. Адски много.

Когато Емили отвори вратата, Майрън запита:

— Сама ли си?

— Ами да — отговори тя с хитра усмивка. — Какво имаш наум?

Той мина покрай нея. Емили отстъпи назад с отворена от изненада уста. Майрън се отправи към гардероба в антрето и го отвори.

— Какво, по дяволите, правиш? — запита Емили.

Майрън не си направи труда да отговори. Ръцете му нервно бутаха закачалките наляво-надясно. Не му отне дълго време. Той извади дългото палто с пухкавата яка.

— Следващия път, когато извършиш убийство — каза той, — изхвърли дрехите, които си носила тогава.

Тя отстъпи две крачки назад, а ръката й се вдигна към устата.

— Изчезвай — изсъска тя.

— Давам ти един-единствен шанс да кажеш истината.

— Не ми пука какво ми даваш. Изчезвай от къщата ми, по дяволите!

Майрън вдигна палтото.

— Да не мислиш, че аз съм единственият, който знае? В полицията има касета, на която си записана на местопрестъплението. Облечена си с това палто.

Тялото й се отпусна. Лицето й изглеждаше така, сякаш бе получила удар в слънчевия сплит.

— Ти си оставила оръжието на убийството в старата ви къща — каза той. — Ти си размазала кръвта в мазето.

Той се обърна и влезе във всекидневната. Купчината таблоиди все още си стоеше там. Майрън посочи към тях.

— Непрестанно си проверявала вестниците за тази история. Когато си прочела, че са намерили трупа, си се обадила анонимно в полицията.