Харлан Кобен - Под прикритие

— Кой път?

— Какво?

— Път. По „Хенри Хъдсън“ или „Бродуей“?

— „Хенри Хъдсън“ — отговори Уин и се обърна към Майрън. — Продължавай.

— Мисля, че така е станало — започна Майрън. — Коул Уайтман е подозирал, че Лиз Горман си има неприятности. Вероятно не му се е обадила или не се е срещнала с него. Нещо такова. Проблемът му е бил, че не е можел да провери лично. Уайтман нямаше да оцелее в нелегалност толкова много години, ако беше глупав. Знаел е, че ако полицията я открие, ще му сложат капан. Точно както се опитват да направят сега.

— Затова — обади се Уин — той те хваща ти да свършиш работата вместо него.

Майрън кимна.

— Мотае се около ресторанта и се надява да чуе нещо за Сали. Когато ме чува да говоря с Хектор, разбира, че съм най-добрата му възможност. Подхвърля ми онази откачена история за това как се познава с нея покрай използването на телефона в ресторанта. Твърди, че са били любовници. Историята ми се стори странна, но не си направих труда да я проверя. Както и да е. Той ме води до дома й. След като аз влизам вътре, той се скрива и чака да види какво ще стане. Вижда как пристигат ченгетата. Вероятно е видял и как изнасят трупа. Предполагам, че е наблюдавал някъде от безопасно разстояние. Това потвърждава подозренията му. Лиз Горман е мъртва.

Уин се замисли за момент.

— А сега мислиш, че професор Бауман се вижда с него, когато посещава бездомните?

— Да.

— Значи следващата ни цел е да намерим Коул Уайтман.

— Да.

— Сред мърлявите бездомници в някой забравен от бога приют?

— Да.

Уин погледна тъжно.

— О, господи — изохка той.

— Можем да му сложим капан — каза Майрън. — Но мисля, че ще ни е нужно прекалено много време.

— Как да му сложим капан?

— Смятам, че той е човекът, който ми се обади по телефона снощи — отговори Майрън. — Каквито и изнудвачески планове да е имала Лиз Горман, логично е да се предположи, че и Коул Уайтман е участвал.

— Но защо се обажда на теб? — попита Уин. — Ако има нещо срещу Грег Даунинг, защо ти ще си мишената за изнудване?

Това беше въпрос, който мъчеше и Майрън.

— Не съм сигурен — бавно отвърна той. — Най-доброто, което можах да измисля, е, че Уайтман ме е познал в ресторанта. Вероятно е решил, че съм тясно свързан с Грег Даунинг. И когато не е успял да се свърже с него, решава да опита при мен.

Мобифонът на Майрън звънна. Той го включи и каза „ало“.

— Хей, Старски — каза Димонти.

— Аз съм Хъч — поправи го Майрън. — Ти си Старски.

— Както и да е — каза Димонти. — Мисля, че няма да откажеш да доведеш задника си в участъка колкото се може по-бързо.

— Да не си открил нещо?

— Само ако наричаш снимка на убиеца, напускащ дома на Горман, нещо — отговори Димонти.

Майрън едва не изпусна телефона.

— Наистина ли?

— Да. И никога няма да се сетиш какво.

— Какво?

— Убиецът е жена.

— Ето каква е работата — каза Димонти.

Проправяха си път през лудницата от ченгета, свидетели и какви ли не още хора. Уин чакаше отвън. Не обичаше ченгетата, а и те нямаха желание да го поканят на по един сладолед. Най-добре за всички беше да стои по-далеч.

— Имаме частичен образ на престъпничката на видеокасета. Проблемът е, че записът не е достатъчно добър, за да я идентифицираме. Мислех си дали ти няма да я познаеш.

— Каква касета?

— На „Бродуей“ между Сто и десета и Сто и единадесета улица има гараж на една експедиторска служба — каза Димонти.

Той вървеше на крачка пред Майрън и се движеше бързо. Непрестанно се обръщаше, за да се увери, че Майрън не изостава.

— Работят с електроника. Знаеш как е — всеки от работниците краде, сякаш това е негово конституционно право. Затова компанията разположила камери за наблюдение навсякъде. Записват абсолютно всичко — продължи той, като поклати глава и дари Майрън с широка усмивка. — Чудесно, старче. От време на време някой записва престъпление вместо група ченгета, които бият престъпник. Нали разбираш какво искам да кажа? — добави Димонти.

Влязоха в малка стая за разпити. Майрън погледна към огледалото. Знаеше, че е еднопосочно. Всъщност всеки, гледащ телевизия, го знаеше. Майрън се съмняваше, че от другата страна има някой, но за всеки случай се изплези. Господин Зрялост. Крински стоеше до телевизора и видеото. За втори път днес Майрън щеше да гледа видео. Надяваше се, че този запис щеше да е по-приличен.

— Здрасти, Крински — каза Майрън.

Крински едва кимна. Господин Бъбривко.