Харлан Кобен - Под прикритие

Уин разгледа снимката внимателно.

— Макар човекът да е наистина хубав, липсват му моя стил и страхотната ми хубост.

— Да не говорим и за скромността ти.

Уин протегна ръка.

— Значи разбираш.

Майрън се вгледа в снимката. Спомни си думите на Димонти за ежедневния ритуал на професор Сидни Бауман. Изведнъж се сети. Кръвта му изстина. Промени леко чертите на Коул във въображението си, представи си промените от пластичната операция и двайсет години състаряване. Не съвпадаше съвсем точно, но беше достатъчно.

Лиз Горман се беше укрила, променяйки най-отличителната си черта. Не беше ли логично и Коул Уайтман да постъпи по същия начин?

— Майрън? — върна го към реалността Уин.

Той вдигна поглед.

— Мисля, че знам къде да намеря Коул Уайтман.

Хектор не се зарадва, когато видя Майрън отново в ресторант „Паркова гледка“.

— Вярваме, че сме открили съучастника на Сали — съобщи Майрън.

Хектор чистеше плота с парцал.

— Казва се Норман Лоуенстайн. Познавате ли го?

Хектор поклати глава отрицателно.

— Бездомен е. Мотае се отзад и използва обществения телефон.

Хектор спря да чисти.

— Мислите, че бих пуснал бездомен в кухнята? — запита той. — Ние дори нямаме задна алея. Вижте.

Отговорът не изненада Майрън.

— Той седеше на бара, когато идвах онзи ден — опита той. — Небръснат. Дълга черна коса. Вехто бежово палто.

Все още чистейки плота, Хектор каза:

— Мисля, че знам кого имате предвид. Черни маратонки?

— Точно така.

— Често идва тук, но не знам името му.

— Виждали ли сте го да говори със Сали?

Хектор сви рамене.

— Може би. Когато тя го е обслужвала. Всъщност не знам.

— Кога беше тук за последен път?

— Не съм го виждал от деня, когато дойдохте вие — отговори Хектор.

— Никога ли не сте се запознавали с него?

— Не.

— И не знаете нищо за него?

— Не.

Майрън записа телефонния си номер на лист хартия.

— Ако го видите, моля, обадете се. Наградата е хиляда долара.

Хектор погледна листчето.

— Това служебният ви номер ли е? В „AT&T“?

— Не, това е личният ми телефон.

— Аха — отвърна Хектор и добави. — Обадих се в „AT&T“, след като си тръгнахте последния път. Няма такова нещо като У511 и няма служител на име Бърни Уорли.

Той не изглеждаше особено раздразнен, но нямаше и радостен вид. Просто чакаше, наблюдавайки Майрън със сериозен поглед.

— Излъгах ви — каза Майрън. — Съжалявам.

— Как е истинското ви име? — запита Хектор.

— Майрън Болитар — представи се той и подаде една от визитните си картички.

Хектор я разгледа внимателно.

— Вие сте спортен агент?

— Да.

— Какво общо може да има един спортен агент със Сали?

— Това е дълга история.

— Не трябваше да лъжете така. Не е редно.

— Знам — съгласи се Майрън. — Нямаше да го направя, ако не беше много важно.

Хектор прибра картичката в джоба си.

— Имам клиенти — каза той и му обърна гръб.

Майрън се зачуди дали да не му обясни как стоят нещата, но нямаше смисъл.

Уин го чакаше на тротоара.

— Е? — запита той.

— Коул Уайтман е бездомник, който се нарича Норман Лоуенстайн.

Уин махна на едно такси. Шофьор с тюрбан спря пред тях. Качиха се. Майрън му съобщи къде отиват. Шофьорът кимна и тюрбанът му докосна тавана на таксито. От предните колони гърмеше музика на цитра, която сякаш разкъсваше въздуха с остри нокти. Ужасно. Кошмарният шум правеше Бени и Вълшебната му цитра да звучат като Ицхак Перелман. Но все пак бе за предпочитане пред Яни.

— Въобще не прилича на старата снимка — каза Майрън. — Правил си е пластична операция. Пуснал е дълга коса и я е боядисал катраненочерна.

Спряха пред светофар. Син „Трансам“ закова до тях. Беше един от онези модели, които пружинират нагоре-надолу, докато уредбата в тях гърми с такава сила, че звукът може да стигне до центъра на земята. Таксито се разтресе от високите децибели. Светофарът светна зелено. „Трансам“-ът изфуча напред.

— Започнах да мисля за това как Лиз Горман се е дегизирала — продължи Майрън. — Хванала е най-отличителната си черта и я е променила напълно. Коул е бил добре възпитаното, прилично подстригано, богато момче. Какъв по-добър начин да промениш образа си от това да се превърнеш в мърляв бездомник?

— Мърляв еврейски бездомник — поправи го Уин.

— Точно така. Та когато Димонти ми каза, че професор Бауман обичал да си прави компания с бездомните, нещо ми просветна.

Тюрбанът излая: