Харлан Кобен - Под прикритие

— Докосна ли нещо? — запита Димонти.

— Само бравата — отговори Майрън.

Освен това беше огледал и останалата част от апартамента, за да се увери, че няма други зловещи изненади. Нямаше.

— Как влезе?

— Вратата не беше заключена.

— Така ли?

Димонти повдигна вежди и хвърли поглед към вратата.

— Нагласена е така, че да се заключва автоматично, когато я затвориш.

— Да не би да казах отключена? Исках да кажа открехната.

— Да бе.

Димонти подъвка клечката още малко и поклати глава. Прокара ръка през мазната си коса. Сплъстените кичури отказаха да помръднат.

— Е, коя е тя?

— Не знам — отговори Майрън.

Димонти намръщи лице. Искаше скептицизмът му ясно да проличи. Финото изразяване не беше една от силните му страни.

— Не е ли малко рано да започнеш да се ебаваш с мен, Болитар?

— Не й знам името. Може да е Сали Гуеро. А може и да е Карла.

— Аха.

Още дъвкане на клечката.

— Стори ми се, че те видях по телевизията снощи. Казаха, че отново ще играеш.

— Да.

Съдебният лекар се приближи към тях. Беше висок и слаб, а очилата с телени рамки изглеждаха прекалено големи за удълженото му лице.

— Мъртва е от известно време — съобщи той. — Поне от четири дни.

— Причина?

— Трудно е да се каже със сигурност. Някой я е пребил с тъп предмет. Ще знам повече, когато я сложа на масата за аутопсии.

Той погледна към трупа с професионална незаинтересованост, после обратно към Димонти.

— Между другото не са истински.

— Какво?

Лекарят махна към трупа.

— Гърдите й. Силиконови са.

— Мили боже — изохка Димонти. — Сега с трупове ли се забавляваш?

Дългото лице на доктора се удължи още повече, челюстта му се отпусна едва ли не до пъпа.

— Дори не си позволявай да се шегуваш с това — прошепна той артистично. — Знаеш ли какво могат да причинят на човек от моя бизнес подобни слухове?

— Да го повишат? — запита Димонти.

Лекарят не се засмя. Погледна с обидени очи към Майрън, после към Димонти.

— Мислиш, че това е смешно, а? По дяволите, ебаваш се с кариерата ми!

— Успокой се, Перети. Играя си само с теб.

— Играеш си? Мислиш, че кариерата ми е някакъв шибан виц? Какво, по дяволите, ти има?

Димонти присви очи.

— Нещо си прекалено чувствителен на тая тема, а, Перети?

— Трябва да си на мое място, за да разбереш — отвърна докторът, като се изправи и изпъна рамене.

— Щом така казваш.

— Какво, по дяволите, означава това?

— „Дамата протестира прекалено много, мисля си.“

— Какво?

— Това е Шекспир — отговори Димонти. — От „Макбет“ — допълни той и погледна към Майрън.

Майрън се усмихна.

— „Хамлет“ — поправи го той.

— Не ми пука кой го е казал — възропта Перети. — Не трябва да се ебаваш с репутацията на хората. Не мисля, че това е смешно.

— Като че ли на мен ми пука ти какво мислиш — каза Димонти. — Има ли нещо друго?

— Носи перука.

— Перука? Без майтап, Перети. Този случай е вече разрешен. Всичко, от което се нуждаем, е да намерим убиец, който мрази перуки и фалшиви цици. Страхотно, Перети. А какви бикини носеше жертвата? Помириса ли ги вече?

— Аз просто…

— Направи ми една голяма услуга, Перети — каза Димонти, като се изпъчи и повдигна панталона си, сигнализирайки важност с присъщия си фин маниер. — Кажи ми как е умряла. Кога точно е умряла. А после ще говорим за модните й аксесоари, а?

Перети вдигна ръце в знак, че се предава, и се върна при трупа. Димонти се обърна към Майрън, който каза:

— Силиконът и перуката може да са важни. Той имаше право да ти каже.

— Да, знам. Просто обичам да го дразня.

— А цитатът е: „Мисля, че дамата се зарича много“ 10 10 „Хамлет“, трето действие, втора сцена. — Б.пр. .

— Аха — изръмжа Димонти и смени клечката за зъби.

Онази, която извади от устата си, приличаше на рошава конска грива.

— Ще ми кажеш ли какво, мамка му, става, или ще трябва да те влача до участъка?

Майрън се ухили.

— Да ме влачиш в участъка?

— Не ме дразни, Болитар.

Майрън се насили да погледне към окървавения труп. Стомахът му се преобърна. Започваше да свиква с миризмата, мисълта за която беше почти толкова неприятна, колкото и самата миризма. Перети клечеше до жертвата и правеше малък разрез на гърдите й, за да стигне до черния дроб. Майрън отмести очи. Екипът от криминалисти правеше снимки, взимаше отпечатъци и въобще се забавляваше с разни подобни неща. Партньорът на Димонти, едно хлапе на име Крински, кротко обикаляше наоколо и си водеше бележки.