Харлан Кобен - Под прикритие

— Достатъчно — каза Уин.

Майрън вдигна поглед. Лицето му беше изкривено от объркване и ярост.

— Какво?

— Той получи достатъчно — отговори Уин.

— Точно както ти каза — извика Майрън. — Уесън го е направил нарочно. Грег го е наел.

— Знам — каза Уин. — Но той получи достатъчно.

— За какво, по дяволите, говориш? Ако беше ти…

— Вероятно щях да го убия — довърши Уин вместо него и в очите му проблеснаха искрици. — Но ти не би го направил.

Майрън преглътна. Уин кимна и пусна китката му. Лявата ръка на Майрън се отпусна надолу. Той се отмести от Грег Даунинг.

Грег седна и изкашля кръв в ръката си.

— В онази нощ проследих Емили — каза той. — Видях ви двамата… Исках да си уредя сметките с теб. Това е всичко. Не трябваше да пострадаш толкова лошо.

Майрън преглътна и си пое дълбоко дъх. Възбудата от притока на адреналин скоро щеше да премине, но засега беше още там.

— От самото начало ли се криеш тук? — попита Майрън.

Грег докосна лицето си, намръщи се и кимна.

— Страхувах се да не си помислят, че аз съм убил онази жена — отговори той. — А и мафията ме преследваше. Борбата за децата също ме изтормози, а и приятелката ми е бременна. Просто се нуждаех от малко време.

— Обичаш ли Одри?

— Знаеш ли за нея? — попита Грег.

— Да.

— Да — отговори Грег. — Много я обичам.

— Тогава й се обади — посъветва го Майрън. — Тя е в затвора.

— Какво?

Майрън не му обясни. Беше се надявал, че ще изпита перверзно удоволствие, когато съобщи тази новина на Грег, но не стана така. Това просто му напомни, че и той имаше вина в цялата тази история.

После се обърна и си тръгна.

Намери Клип сам в ложата, където бе започнало всичко. Той седеше и гледаше празното игрище с гръб към Майрън. Не помръдна, когато Майрън се изкашля.

— Знаел си през цялото време — каза Майрън.

Клип не отговори.

— Отишъл си в апартамента на Лиз Горман онази нощ — продължи Майрън. — Тя ти пусна касетата, нали?

Клип стисна ръце зад гърба си. После кимна.

— Затова ме нае. Не е било само съвпадение. Искал си да науча истината.

— Не знаех как иначе да ти кажа.

Клип най-после се обърна и застана с лице към Майрън. Очите му гледаха замаяно. На лицето му нямаше никакъв цвят.

— Не беше преструвка, разбираш ли? Емоцията на пресконференцията…

Той сведе глава, овладя се и я вдигна отново.

— Ние с теб не поддържахме връзка след контузията ти. Исках да ти се обадя хиляди пъти, но разбирах. Ти искаше да останеш настрана. Контузията никога не напуска великите, Майрън. Знам, че никога няма да те напусне.

Майрън отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Чувстваше се гол и наранен.

Клип се приближи към него.

— Мислех, че така ще можеш да научиш истината — каза той. — Надявах се, че това ще бъде нещо като пречистване. Макар и непълно. Както вече ти казах, то никога не напуска великите.

В продължение на няколко секунди двамата стояха неподвижно, вторачени един в друг.

— Ти нареди на Уолш да ме вкара в игра онзи ден, нали? — запита Майрън.

— Да.

— Знаеше, че не съм подходящ.

Клип кимна бавно.

Майрън усети как очите му се изпълват със сълзи. Примигна, за да ги пресуши.

Клип стисна челюсти. Мускулите на лицето му потръпваха, но той остана неподвижен.

— Исках да ти помогна — каза той. — Но причините да наема теб не бяха само алтруистични. Знаех например, че винаги си бил човек, който държи на отбора. Ти обичаше това в баскетбола, Майрън, да бъдеш част от отбора.

— Е, и?

— Планът ми беше да те накарам да се почувстваш като член на отбора. Истински член. До такава степен, че никога да не ни нараниш.

Майрън разбра.

— Решил си, че ако се сближа със съотборниците си, няма да надуя свирката, когато науча истината.

— Не е в природата ти — каза Клип.

— Но истината ще излезе наяве — отвърна Майрън. — Няма начин да я избегнеш сега.

— Знам.

— Можеш да загубиш отбора.

Клип се усмихна и сви рамене.

— Има и по-лоши неща — каза той. — Както ти вече знаеш, че има и по-лоши неща от това никога вече да не можеш да играеш.

— Винаги съм го знаел — отвърна Майрън. — Може би просто имах нужда да ми бъде напомнено.

Майрън и Джесика седяха на канапето в апартамента й. Той й разказа всичко. Джесика сви колене, обгърна ги с ръце и се залюля напред-назад. Очите й бяха изпълнени с болка.

— Тя беше моя приятелка — каза Джесика.

— Знам.

— Чудя се.

— Какво?

— Какво бих направила аз самата в подобна ситуация? За да те защитя.