Харлан Кобен - Под прикритие

Тя махна косата от очите си и примигна в дъжда.

— Не можеш сериозно да вярваш, че…

— Онази нощ след купона у ТС — прекъсна я Майрън, — когато ми каза как си сглобила всичко. Трябваше още тогава да се зачудя. Разбира се, присъединяването ми към отбора беше необичайно. Но само човек с лична връзка, някой, който е знаел, че Грег е изчезнал и защо е изчезнал, щеше да се усети толкова бързо. Ти си била загадъчната любовница, Одри. А и ти не знаеш къде е Грег. Сътрудничеше ми не защото искаше историята, а защото искаше да намериш Грег. Влюбена си в него.

— Това е абсурдно — каза тя.

— Полицията ще огледа къщата адски внимателно този път, Одри. Ще намерят косми…

— Това не означава нищо — прекъсна го тя. — Интервюирала съм го няколко пъти.

— В спалнята му? В банята? Под душа? — Майрън поклати глава. — Освен това те отново ще огледат местопрестъплението, след като вече знаят за теб. Там също ще има улики. Косъм или нещо друго.

Той пристъпи по-близо към нея. Одри вдигна пистолета с трепереща ръка.

— „Пази се от Мартенските Иди“ — каза Майрън.

— Какво?

— Ти ми го посочи. Иди е на петнадесети март. Рожденият ти ден е на седемнадесети. Три-едно-седем. Кодът на телефонния секретар на Грег.

Тя насочи пистолета към гърдите му.

— Спри касетофона — нареди Одри. — И прекъсни телефона.

Майрън бръкна в джоба си и изпълни нареждането. Дъжд и сълзи потекоха по бузите й.

— Защо просто не можеш да си държиш устата затворена? — изхленчи Одри и посочи към неподвижното тяло на мократа трева. — Чу какво ти каза той. Никой друг не знае. Всички изнудвачи са мъртви. Можех да унищожа това нещо веднъж завинаги — каза тя, като вдигна кутията. — Нямаше да ми се наложи да те нараня. Всичко щеше да свърши.

— А Лиз Горман?

Одри издаде презрителен звук.

— Тази жена беше просто една гадна изнудвачка — каза тя. — Не можеше да й се има доверие. Казах това на Грег. Какво можеше да я спре да направи копия и да го изцеди напълно? Дори в онази нощ отидох в дома й и се престорих, че съм бивша приятелка, която иска да му отмъсти. Казах й, че искам да купя копие. Тя се съгласи. Не виждаш ли? Плащането нямаше да свърши работа. Имаше само един начин тя да замълчи.

Майрън кимна.

— Трябваше да я убиеш — каза той.

— Тя беше само една долнопробна престъпница, Майрън. Беше ограбила банка, за бога. Грег и аз… ние бяхме идеални заедно. Ти беше прав за кариерата ми. Трябваше да държа връзката ни в тайна. Но не за много дълго. Щях да поема друг спорт. Бейзбол. Тогава щяхме да можем да заживеем заедно открито. Всичко вървеше толкова добре, Майрън, и тогава се появи онази кучка…

Гласът на Одри заглъхна и тя поклати глава.

— Трябваше да мисля за бъдещето ни — каза тя. — Не само за бъдещето на Грег, не само за моето. Но и за бъдещето на детето ни.

Майрън затвори очи тъжно.

— Ти си бременна — каза той меко.

— Разбираш ли сега?

Ентусиазмът й се върна, макар вече да бе придобил доста изкривено измерение.

— Тя искаше да го унищожи. Да унищожи нас. Какъв избор имах? Не съм убиец, но — или тя, или ние. Знам как изглежда това, че Грег изчезна и не ми каза. Но той си е такъв. Заедно сме от повече от шест месеца. Знам, че ме обича. Просто се нуждаеше от време.

Майрън преглътна тежко.

— Свършено е вече, Одри.

Тя поклати глава и хвана пистолета с две ръце.

— Съжалявам, Майрън. Не искам да го правя.

— Няма значение — отвърна Майрън и пристъпи напред.

Одри се отдръпна назад. Пистолетът в ръката й затрепери.

— Халосни са — каза Майрън.

Очите й примигнаха объркано. Мъжът в ски маската се надигна като Бела Лугоши в „Дракула“. Свали маската и показа значката си.

— Полиция — извика Димонти.

Уин и Крински се спуснаха по хълма към тях. Устата на Одри се отвори широко.

Уин се беше представил за изнудвача по телефона. Майрън бе усилил звука на мобифона си, за да е сигурен, че Одри ще чуе разговора. Останалото беше лесно.

Димонти и Крински извършиха ареста. Майрън наблюдаваше, без да усеща дъжда. След като вкараха Одри на задната седалка на полицейската кола, Майрън и Уин тръгнаха към колата.

— Партньор супергерой? — запита Майрън.

Уин сви рамене.

Есперанца беше в офиса, когато факсът иззвъня. Тя прекоси стаята и загледа как хартията започна да излиза от машината. Документът беше адресиран до нея. Изпратен от ФБР.

ОТНОСНО: Първа Национална банка — Тъксън, Аризона

ТЕМА: Наематели на сейфове

Есперанца беше чакала документа цял ден. Хипотезата й за изнудването й беше следната: бригадата „Рейвън“ обира банката. Отварят сейфовете. Хората държат какво ли не в тях. Пари, бижута, важни документи. Това обясняваше времето. Просто казано, Гарваните бяха намерили нещо в един от онези сейфове, което можеше да навреди на Грег Даунинг. После са направили плана си за изнудване.