Харлан Кобен - Под прикритие

Имената бяха в азбучен ред. Тя зачете списъка още докато хартията излизаше от факса. Първата страница свършваше на „Л“. Нямаше познато име. Втората свършваше на „Т“. Тук също нямаше познато име. На третата страница, когато стигна до „У“, сърцето й прескочи. Ръката й се вдигна към устата и за момент Есперанца се уплаши, че ще изпищи.

Бяха нужни няколко часа, за да оправят всичко. Трябваше да се вземат показания. Да се изслушат обяснения. Майрън разказа на Димонти практически цялата история. Пропусна да спомене касетата с Емили и Тъмпър. Това не му влизаше в работата. Също така пропусна срещата си с Коул Уайтман. Чувстваше, че му дължи нещо. Одри от своя страна отказа да говори. Само поиска адвокат.

— Знаеш ли къде е Даунинг? — обърна се Димонти към Майрън.

— Мисля, че да.

— Но не искаш да ми кажеш.

Майрън поклати глава.

— Това не ти влиза в работата.

— Вярно е — съгласи се Димонти. — Добре, тръгвай. Изчезвай оттук.

Намираха се в полицейския участък в центъра. Майрън и Уин излязоха в нощта. Огромни обществени сгради заемаха квартала. Модерната бюрокрация в най-крайните си и заплашителни форми. Дори по това време на нощта човек можеше да си представи тълпите хора, излизащи от вратата.

— Беше добър план — каза Уин.

— Одри е бременна.

— Чух.

— Бебето й ще се роди в затвора.

— Не си ти виновен.

— Мислела е, че това е единственият й изход — каза Майрън.

Уин кимна.

— Според нея изнудвачката е пречела на мечтите й. Не съм сигурен, че аз бих постъпил по-различно.

— Не можеш да извършиш убийство, за да избягаш от някои неудобства в живота — каза Майрън.

Уин не започна да спори, но не се и съгласи. Продължиха да вървят. Когато стигнаха до колата, Уин каза:

— Е, докъде ни доведе това?

— До Клип Арнстайн — отговори Майрън. — Ще му се наложи да обясни някои неща.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не. Искам да говоря с него насаме.

Докато Майрън стигне до стадиона, мачът беше свършил. Изходите бяха задръстени от коли и беше трудно да проникнеш вътре. Майрън едва успя да мине. Показа пропуска си на пазача и спря на паркинга за играчи.

Изтича до кабинета на Клип. Някой извика името му. Той не му обърна внимание. Когато стигна до външната врата на офиса, натисна бравата. Беше заключено. Изкуши се да я разбие.

— Ей, Майрън.

Беше едно от момчетата с кърпите. Майрън не помнеше името на хлапето.

— Какво има? — попита Майрън.

— Това дойде за теб — каза хлапето и му подаде кафяв плик.

— Кой го остави? — попита Майрън.

— Чичо ти.

— Чичо ми?

— Така каза човекът.

Майрън погледна плика. Името му беше написано с гигантски печатни букви. Той го разкъса и го обърна. Първо навън се изплъзна някакво писмо. Майрън разтърси отново и черна аудиокасета падна в ръката му. Той я остави и разгъна писмото.

Майрън, трябваше да ти дам това в катедралата. Съжалявам, че не го направих, но прекалено много се интересувах от убийството на Лиз. Исках да се съсредоточиш в залавянето на убиеца, а не върху касетата. Страхувах се, че тя ще те разсее. Все още мисля така, но това не ми дава право да не ти я предам. Просто се надявам, че ще останеш достатъчно разумен, за да откриеш копелето, което уби Лиз. Тя заслужава справедливост.

Исках също да ти кажа, че мисля да се предам. След като Лиз е мъртва, вече няма причина да продължавам да се крия. Говорих с някои стари приятели адвокати за това. Вече са започнали да установяват връзка с наемниците на бащата на Хънт. Сигурни са, че един от тях ще потвърди историята ми. Ще видим.

Не слушай касетата сам, Майрън. Изслушай я с приятел.

Майрън сгъна писмото. Нямаше идея какво да мисли. Погледна надолу по коридора. Никаква следа от Клип. Затича се към изхода. Повечето играчи вече бяха напуснали стадиона. ТС също. Последен идва, първи си тръгва. Майрън се качи в колата си, пъхна касетата в касетофона и зачака.

Есперанца се опита да набере номера на телефона на Майрън в колата. Никакъв отговор. После опита мобифона му. Същата работа. Той винаги носеше мобифона си. Ако не вдигаше, то бе, защото не искаше да вдигне. Тя бързо набра номера на Уин. Той вдигна при второто звънене.

— Знаеш ли къде е Майрън? — попита тя.

— Отиде на стадиона.

— Иди го намери, Уин.

— Защо? Какво има?

— Бригадата „Рейвън“ е обрала сейфовете в Тъксън. Оттам са взели информацията, с която са изнудвали Грег Даунинг.

— Какво са открили?

— Не знам — отговори Есперанца, — но имам списък на хората, които са наемали сейфовете.