Харлан Кобен - Под прикритие

— Е, и?

— Едната била наета от господин и госпожа Б. Уесън.

Тишина.

— Сигурна ли си, че става дума за същия Б. Уесън, който контузи Майрън? — запита Уин.

— Вече проверих — отговори Есперанца. — „Б“ е за Бърт, вписан в документите като тридесет и три годишен баскетболен треньор. Той е, Уин. Същият Бърт Уесън.

Нищо.

Майрън завъртя копчето за звука. От колоните се чу само статичен шум. Той го намали за секунда, после отново го увеличи. Чу приглушени звуци, но нямаше представа какви са. После звуците замряха.

Тишина.

Минаха две минути без запис, преди Майрън най-после да чуе гласове. Той наостри уши, но не можа да долови много. Постепенно гласовете станаха по-силни и по-ясни.

Той се наведе към колоната и внезапно чу груб глас с ужасяваща яснота.

— Имаш ли парите?

Някаква ръка сграбчи сърцето на Майрън и го стисна. Не беше чувал гласа от десет години, но веднага го позна. Бърт Уесън. Какво, по дяволите…

Вторият глас го прободе като с нож.

— Имам половината. Хиляда долара. Ще получиш другата половина, когато той падне…

Цялото тяло на Майрън затрепери. Яростен огън, какъвто никога преди не бе усещал, се разгоря в гърдите му. Ръцете му се свиха в юмруци. Сълзите му потекоха. Спомни си как се чудеше защо изнудвачите се свързаха с него, за да му продадат мръсотията си срещу Грег. Спомни си смеха на Коул Уайтман и ироничната усмивка на Марти Фелдър, когато научиха, че е бил нает, за да намери Грег Даунинг. Спомни си гласа на телефонния секретар на Грег, който каза: „Той е готов да плати. Това ли искаш?“. А най-ясно си припомни изпълненото с болка лице на Грег в болницата преди години. Не връзката между тях беше докарала Грег до болничното легло на Майрън.

Вината го беше докарала.

— Не го наранявай прекалено силно, Бърт. Просто искам Болитар да не участва в няколко мача…

Нещо в мозъка на Майрън прещрака. Без съзнателна мисъл той запали двигателя.

— Слушай, наистина се нуждая от парите. Не можеш ли да ми дадеш още петстотин? Скоро ще ме изритат. Това е последната ми възможност и после ставам безработен…

Майрън подкара напред. Кракът му натискаше педала за газта. Скоростта се увеличи. Лицето му беше изкривено от ярост. Сълзи течаха по бузите му, но от гърлото му не излизаше никакъв звук. Шофираше, без да вижда.

Когато стигна отбивката към Джоунс роуд, той избърса лице с ръкава си. Зави по частния път на ТС. Портата блокира пътя му.

Пазачът излезе от малката си кабина. Майрън му махна да се приближи към колата. Когато пазачът излезе от кабината, Майрън му показа пистолета.

— Мръдни и ще ти пръсна главата — каза Майрън.

Пазачът вдигна ръце. Майрън излезе от колата и отвори портата. Вкара пазача в колата си и подкара. Натисна спирачката, преди да се удари в предната врата. Изскочи от колата и без да се колебае, ритна вратата на ТС. После влетя във всекидневната.

Телевизорът работеше. ТС вдигна очи стреснато.

— Какво, по дяволите…

Майрън прекоси стаята, сграбчи ръката на ТС и я изви зад гърба му.

— Хей…

— Къде е той? — запита Майрън.

— Не знам какво…

Майрън дръпна ръката му.

— Не ме карай да я чупя, ТС. Къде е той?

— Какво, по дяволите…

Майрън го накара да замълчи, опъвайки още по-силно ръката му. ТС изкрещя. Огромното му тяло се сгъна в кръста, за да облекчи натиска.

— Питам те за последен път — каза Майрън. — Къде е Грег?

— Тук съм.

Майрън пусна ТС и се обърна към гласа. Грег Даунинг стоеше до вратата. Майрън не се поколеба. Изръмжа и се хвърли.

Грег вдигна ръце, но това беше все едно да се опитваш да угасиш вулкан с воден пистолет. Юмрукът на Майрън уцели Грег право в лицето. Грег се сви надве. Майрън се хвърли върху него и коляното му удари ребрата на Даунинг. Нещо изпука. Той възседна гърдите на Грег и го удари отново.

— Спри! — изкрещя ТС. — Ще го убиеш.

Майрън едва го чу.

Сви другия си юмрук, но ТС се хвърли върху него, преди да успее да замахне. Майрън се извърна и фрасна ТС в слънчевия сплит с лакът. Удариха се в стената. ТС остана без въздух. Очите му изскочиха, докато се опитваше да си поеме дъх. Майрън се надигна. Грег се опитваше да избяга. Майрън прескочи канапето, хвана го за крака и го дръпна към себе си.

— Ти изчука жена ми! — извика Грег. — Да не мислиш, че не знам? Ти изчука жена ми!

Думите забавиха Майрън, но не го спряха. С насълзени очи той удари отново. Устата на Грег се напълни с кръв. Майрън отново сви юмрук. Желязна ръка хвана неговата и я задържа.