Дэвид Балдаччи - Последната миля

Според медиите Монтгомъри знаел подробности за престъплението, които полицията запазила в тайна през всичките тези година, следвайки стандартните си служебни процедури. Монтгомъри очевидно бе наясно какво се е случило. Но защо изобщо бе направил самопризнания? Защото вече бе в затвора? Защото изпитваше угризения? Защото и бездруго щеше да умре? Декър, който имаше богат опит със закоравели престъпници, не смяташе, че Монтгомъри е от хората, които могат да изпитат угризения. Имаше вид на безсърдечен убиец, какъвто всъщност беше.

Декър допи кафето си и се облегна на стола. Някой почука на вратата.

Той погледна часовника си. Седем и половина.

Отиде да отвори.

На прага стоеше специален агент Богарт с голямо куфарче. Бе висок строен мъж на четирийсет и няколко. Черната му коса беше леко прошарена, което му придаваше привлекателен вид. Той излъчваше онова спокойствие и авторитет, които човек придобива, след като неведнъж е командвал хора в трудни мисии. Богарт нямаше деца и бе в процес на развод със съпругата си.

Зад него стоеше Алекс Джеймисън. Беше висока и красива, с кестенява коса. Изразителните й очи грейнаха, когато видя Декър. В ръцете си държеше голям хартиен плик с храна.

— Изненада! Честита Нова година! — каза възторжено тя.

Богарт добави с усмивка:

— Разбрах, че си подранил. Добре дошъл във ФБР!

— Има един случай, който искам да разследваме — отвърна Декър.

Декър се тъпчеше с яйца, бекон и солени бисквити, докато Джеймисън и Богарт седяха пред лаптопа и четяха статиите, посветени на Мелвин Марс.

Накрая Богарт вдигна поглед и заяви:

— Много интересен случай, но не попада под наша юрисдикция, Еймъс.

Декър приключи с храната, отпи последна глътка кафе, смачка хартиите на топка и ги метна право в кошчето за отпадъци, оставено до кухненския плот.

— Каква тогава е нашата юрисдикция!

Вместо отговор Богарт отвори куфарчето си, извади обемиста папка и му я връчи.

— Дадох копие и на Алекс. Това са делата, които ще анализираме. Прочети ги. Ще се съберем по-късно и ще ги обсъдим.

— Вече сме се събрали.

— Има още двама членове на екипа — отвърна Богарт.

— Срещнах се с единия — обади се Джеймисън. — Сигурна съм, че ще я харесаш, Еймъс.

Богарт погледна Декър и каза:

— Явно познаваш Мелвин Марс, нали?

— Играх срещу него в колежа. Единствените думи, които му казах, бяха: „Как го направи, по дяволите?“.

— Толкова ли беше добър?

— Най-добрият, когото някога съм виждал.

— Вероятно ще излезе от затвора — каза Джеймисън. — Това е хубаво.

— Ако е невинен — напомни й Декър.

— Да, разбира се.

— Съмнявам се, че ще го освободят, освен ако не са абсолютно сигурни, че е невинен — изтъкна Богарт.

Декър посочи лаптопа.

— Знаете ли, че всяка година стотици хора напускат затворите, защото са се оказали невинни?

— Но това е нищожен процент от всички осъдени — отвърна Богарт, който започваше да губи търпение.

— По различни оценки между два и половина и пет процента от затворниците в САЩ са невинни — каза Декър. — Това прави двайсет хиляди души. Съдът започна да приема ДНК анализите за доказателство едва през осемдесет и пета. Това е довело до отмяна на присъдите на триста и петдесет затворници. Но тези анализи са възможни едва в седем процента от всички случаи. А в двайсет и пет процента от случаите, когато федералните агенти са ги използвали, това е довело до оневиняване на заподозрения. Което означава, че процентът на невинно осъдените може да е много по-голям. Много, много по-голям.

— Виждам, че си проучил въпроса — отбеляза сухо Богарт.

Настъпи продължително мълчание.

— Ами ако Марс наистина не е убиецът?

— Тогава е Монтгомъри.

— Ами ако не е нито един от тях? — попита Декър.

— Защо някой ще си признава… — Богарт не довърши изречението. Изглеждаше смутен. — Добре, вярно, че това се случи при последното ни разследване, но въпреки това…

— Не може ли… екипът ни поне да обсъди случая? — попита Декър.

Богарт се замисли.

— Възнамерявах да ви предложа няколко други, след което да изберем един от тях с гласуване. Имаме възможност да проявим подобна гъвкавост.

— А можем ли да лобираме за определен случай? — попита Джеймисън.

— Не виждам причина да не го правим — отвърна Богарт. — Нямам нищо против демокрацията — добави с усмивка той.

— В такъв случай смятам, че трябва да разследваме случая „Марс“ — настоя упорито Декър.