Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Към шест часа вечерта се събрахме в антикризисния център. Проклетият часовник продължаваше да тиктака все по-неумолимо! Накрая ме уведомиха, че очаквали поредното телефонно обаждане на Вълка. Настроението в залата беше като заредено с електричество. И подчертано мрачно: всички знаехме, че сме откровено манипулирани и унижени от този негодник. Не се съмнявах, че същата атмосфера цареше сега във Вашингтон, Лондон и Тел Авив.

Внезапно чухме гласа му от високоговорителите, с които бе осеяна конферентната зала. Силно филтриран, разбира се, ала все пак познат. И омразен.

— Съжалявам, че ви накарах толкова да ме чакате — започна Вълка и макар че не се засмя, интонацията му ясно подсказваше, че бе решил да ни направи за смях. Така ми се искаше в този миг да изкрещя нещо крайно обидно в лицето на копелето! — Но, разбира се, аз заслужавам да ме изчакате малко, нали? — продължи той. — Да, зная, че всичко това е само защото случаят е безпрецедентен и че за вашите правителства е абсолютно неприемливо да бъдат опозорени пред целия свят. Да, разбирам. Или поне мога да го разбера. Но сега ще поискам и вие да проумеете нещо, което е изключително важно за вас: този краен срок наистина е окончателен. Дори ще направя една отстъпка — ако това ще ви помогне да се почувствате малко по-добре, опитайте се да ме откриете. Заемете се още по-сериозно с вашето разследване. Хванете ме, ако можете. Но нека ви е ясно едно нещо, копелета! Този път ще трябва да ми платите парите. Всичките! И да освободите онези военнопленници. Всичките! Крайният срок няма да бъде удължаван и повярвайте ми, че вече наистина ще бъде смъртоносен 21 21 Непреводима игра на думи: на английски „краен или фатален срок“ е deadline , но буквално означава „линията на смъртта“ (от dead — мъртъв). — Б.пр. . Ако го пропуснете, дори само с няколко минути, във всеки от четирите градове мишени ще има хиляди мъртви. Чухте ме добре, нали? Казах: мъртви. Повярвайте ми, този път ще натисна бутона. И ще избия безчет хора така, както никога досега не е било правено. Особено жестока участ очаква Париж. Au revoir, mes amis. 22 22 Довиждане, приятели мои (фр.). — Б.пр.

По-късно през същата нощ двамата с Етиен Марто решихме да се заемем с нещо, което ни се струваше полезно. На този етап всяка следа, дори и най-незначителната, беше жизненоважна.

Френската национална полиция бе засякла като особено подозрителни няколко от телефонните разговори на един известен във Франция търговец на оръжие. Въпросният посредник се бе специализирал в препродажби на оръжейни доставки, черпени от складовете на Червената армия. Разпространяваше стоката си по контрабандните канали, с които бе осеяна цяла Европа, но особено активна бе неговата мрежа в Германия, Франция и Италия. В миналото бе продавал контрабандно изнесено от Русия оръжие на няколко радикални ислямски групировки.

Марто и аз прочетохме и препрочетохме стенограмата на телефонните разговори, проведени между търговеца на оръжие и едно лице, заподозряно като терорист, при това свързан с мрежата на Ал Кайда. Разговорът естествено бе кодиран, но полицията бе успяла да проникне в техния код, като в резултат се бе получил следният текст:

Търговецът на оръжие : Братовчед, как ти върви бизнесът напоследък? ( Готов ли си да продължим да работим заедно? ) Какво ще кажеш тия дни да наминеш към мен, за да се видим? ( Можеш ли да отпътуваш насам? )

Терористът : О, да, нали знаеш, че имам жена, а децата ми още са много малки. При това положение всяко пътуване става толкова сложно. ( Има многоброен екип от сътрудници. )

Търговецът на оръжие : За бога, нали ти казах вече: грабвай жената и децата и право при мен. Най-добре ще е веднага да тръгнеш. ( Доведи целия си екип колкото може по-скоро. )

Терористът : Много сме уморени. ( Непрекъснато ни следят )

Търговецът на оръжие : Всички са уморени. Но ще видиш, че тук ще ти хареса. ( Тук е безопасно за теб. ) Мога да ти ГО гарантирам.

Терористът : Е, добре, тогава. Веднага ще започна да приготвям семейството си за пътуването.

Търговецът на оръжие : Приготвил съм за теб моята колекция от пощенски марки. ( Вероятно става дума за мостри на някакви тактически оръжия. )

— Но какво искаше да каже с тази „колекцията ми от пощенски марки“? — попитах аз. — Да не би да е някаква парола?

— Нашите дешифровчици не са сигурни как да тълкуват тази фраза, Алекс. Но предполагат, че става дума за оръжия. Ала кой може да каже от какъв вид? Все пак звучи така, като че ли е нещо наистина сериозно. Мисля, че планът на началниците ми с да позволим на тези терористи да дойдат тук, за да ни насочат по следите към по-високопоставените. Ситуацията се променя толкова бързо, че се налага да действаме много предпазливо.