Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

И те се разговориха. И двамата. Понякога мрънкаха несвързано, но все пак говореха. След малко повече от два часа аз излязох от стаята за разпити с чувството, че бях научил цялата истина или поне тяхната набързо скроена версия.

Рон Фрейзиър и Ленард Пикет се оказаха скитници, обитаващи предимно квартала около гарата Юниън Стейшън. И двамата били ветерани от армията. Наели ги на улицата със задачата да тичат като луди около сградата на ФБР, което вероятно никак не ги бе затруднило, защото си бяха наистина смахнати. Камуфлажните военни униформи били тяхна собственост — според признанията им с тях се скитали и просели ежедневно из парковете и улиците на Вашингтон.

След това отидох в съседната стая за разпити, за да информирам двама висши началници от горните етажи. Те изглеждаха не по-малко напрегнати от мен. Зачудих се дали са наясно какво е станало с Рон Бърнс.

— Не мисля, че онези двамата знаят нещо съществено — докладвах им аз. — Навярно са били вербувани от Джефри Шейфър, защото този, който ги наел, говорел с английски акцент. Физическото описание съвпада с това на Невестулката. Но който и да е бил, им е платил двеста долара, за да изиграят ролите си. — Сетне вдигнах поглед към началниците: — Сега вие сте на ход. Кажете ми какво се е случило на горните етажи. Кой е бил застрелян. Рон Бърнс ли е?

Единият от тях, Милард, пое дълбоко дъх, преди да заговори:

— Това не бива да излиза от тази стая, Алекс. Поне докато не ти позволим. Разбрахме ли се?

Кимнах сериозно. И отново попитах:

— Мъртъв ли е директорът?

— Не. Убитият е Томас Уиър. Този, който е бил застрелян, е Уиър — обяви агент Милард.

Внезапно коленете ми се подкосиха: някой бе застрелял директора на ЦРУ.

Настана неописуем хаос.

Веднага щом се разчу за убийството на Томас Уиър, криминалните репортери от всички вестници и телевизионни канали започнаха да циркулират неуморно около Хувър Билдинг. Разбира се, никой не им каза какво предполагахме, че се е случило, но всички репортери усещаха, че крием важна информация.

Малко по-късно същия следобед ни докладваха, че е открит някакъв труп на жена в горите на Северна Вирджиния. Не бе изключено тя да е снайперистката, убила Томас Уиър, понеже край тялото й открили пушка с оптически мерник „Уинчестър M70 Магнум“. Почти сигурно бе, че това е оръжието на убиеца.

В пет часа Вълка отново се свърза с нас. Телефонът в залата на кризисния щаб иззвъня. Лично Рон Бърнс веднага вдигна слушалката.

Никога досега не бях виждал нашия директор толкова мрачен и уязвим. Томас Уиър беше негов близък приятел. По време на летните ваканции Уиър и Бърнс заедно водеха семействата си до Нантъкет.

— Вие сте изключителен късметлия, директоре — започна Вълка. — Онези куршуми бяха предназначени за вас. Аз рядко греша, но знам, че пропуските са неизбежни в толкова сложни операции. Приемам, че във всяка война може да възникват грешки, те просто са част от живота. — Бърнс нищо не отговори. Лишеното му от чувства лице наподобяваше бледа маска, по която нито един от нас, присъстващите, не можеше да разчете мислите, които го вълнуваха в момента. — Разбирам как се чувствате всички вие сега — продължи Вълка. — Господин Уиър беше много близък на вашето семейство, нали не греша, Бърнс? И в общи линии достоен за уважение човек. Затова сега сте ми толкова сърдити и ви се иска да ме пречукате, все едно че съм бясно куче. Но опитайте поне за миг да видите нещата от моята гледна точка. Винаги само вие сте диктували правилата на играта и все още не желаете да отстъпите нито на милиметър от разбиранията си. Само че вашите методи и разбирания, както сами се убеждавате, водят единствено до опустошения и смърт. Всъщност не само сега, те винаги са сеели опустошения и смърт. Това е неизбежно. А залозите са много по-високи от някой човешки живот. Така че ще трябва да се поразмърдате. Защото часовникът тиктака и нищо вече не може да го спре. Както сами знаете, трудно е да се намерят днес хора, които са склонни да слушат. В наши дни всички са погълнати единствено от себе си. Да вземем за пример капитан Уилямс, която бе наета от нас за убийството. Тя бе инструктирана с никого да не споделя за мисията, за която бе избрана. Обаче се издала пред съпруга си. Затова сега е мъртва. Разбрах, че сте открили тялото й. Но аз имам още една новина за вас: нейният съпруг също е мъртъв. Можете да намерите трупа му в дома им. Намира се в Дентън, щата Мериленд. Искате ли адреса? Мога и за това да ви помогна.