Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

— Аз също. Може би това е нашият човек. Ако е той, сме го изпуснали. Това там е „Лиърджет 55“ 5 5 Малък реактивен самолет за 7–8 пътници. — Б.пр. , който лети дяволски бързо.

От този миг нататък не ни оставаше нищо друго, освен да бъдем само едни безпомощни наблюдатели. Лиърджетът стигна до края на пистата и устремено се издигна във въздуха, като на сбогуване сякаш подигравателно ни помаха с крилете си. Излетя с такава лекота, сякаш за него това бе просто игра. Можех да си представя полковник Джефри Шейфър на борда как ни вири среден пръст. Или може би лично на мен го показваше? Дали би могъл да знае, че съм тук?

Няколко минути по-късно ние се приземихме на едната от двете писти в Уелс. Почти веднага след като докоснах бетона, бях посрещнат с неприятната новина, че лиърджетът вече се намирал извън обсега на радара.

— Какво искате да кажете с това, че е „извън обсега“? — ядосано попитах двамата техници, които заварих в тясната контролна зала на кулата към летището в Уелс.

Отговори ми по-възрастният от тях:

— Исках да кажа, че този самолет като че ли изчезна от лицето на земята. Сякаш никога не е бил тук.

Обаче Невестулката беше тук — видях го . Пък и разполагах с фотографии, които можеха да го докажат.

Джефри Шейфър напредваше с пълна газ със своя тъмносин „Катлъс“ през пустинята. Не беше на борда на лиърджета, който бе излетял от пистата в Уелс, щата Невада. Това би било прекалено лесно. Невестулките винаги имаха по няколко варианта за измъкване.

Докато шофираше, той си мислеше, че блестящият, макар и странен, план бе сработил в пустинята, а и със сигурност имаше резервни варианти — в случай че нещо се бе объркало. Освен това беше научил, че д-р Крос, сега вече с екип от ФБР, се бе появил в Невада.

Дали това също бе част от големия замисъл? В известен смисъл очакваше, че е така. Но защо тъкмо Крос? Какво бе замислил Вълка за него?

Накрая Шейфър спря във Фалън в Невада, където според плана бе длъжен да осъществи следващия контакт. Не знаеше точно с кого , нито защо . Нито пък как щеше да се развие операцията. Знаеше само какво бе неговото парче от мозайката: бе получил недвусмислена заповед на кого да се обади от Фалън, за да му дадат следващия набор от указания.

И така той стриктно изпълни заповедта, като се регистрира в най-добрия хотел — „Бест Ин“ — във Фалън. Веднага след това се прибра в стаята си. Още щом затвори вратата след себе си, извади мобилния телефон, който — пак според инструкциите — трябваше да унищожи незабавно след приключването на този поверителен разговор. Нямаше размяна на никакви любезности, никакви излишни думи.

— Тук е Вълка — чу той в слушалката. Невестулката се запита дали наистина бе така. Според слуховете Вълка често използвал заместници, като някои от тях дори били негови физически двойници.

Но после го засипаха обезпокояващи вести.

— Засекли са ви, полковник Шейфър. Забелязали са вашето присъствие там и дори са ви фотографирали край Сънрайс Вали. Знаехте ли това?

Отначало Шейфър се опита да отрече, но много бързо го срязаха:

— Точно сега разглеждаме копията от тези снимки. Ето как са проследили вашия „Бронко“ чак до Уелс. И тъкмо заради това ви наредихме да смените колите извън града и да потеглите към Фалън. Просто така, в случай че нещо не потръгне както трябва.

Шейфър не знаеше какво да отговори. Как е било възможно да го засекат насред безлюдната пустиня? И защо Алекс Крос е бил там?

Вълка най-после изригна в бурен смях:

— О, полковник, не измъчвайте красивата си глава с тези въпроси. Трябваше да бъдете засечен. Фотографът работи за нас. Следващият ви контакт е утре сутринта. А тази нощ можете да се позабавлявате във Фалън. Накарайте града да изтръпне. Искам от вас да се поразходите наоколо и да убиете някого в пустинята. Сам ще си подберете жертвата. Свършете си работата. Това е заповед.

С всеки изминал час в мен се трупаше все повече напрежение и огорчение от собственото ми безсилие. Никога досега, през целия си живот, не бях виждал такъв хаос, при това причинен за толкова кратко време.

Почти цял ден след бомбардировката не разполагах с друго, освен с една огромна яма в пустинята Невада и две крайно съмнителни следи. Разговаряхме с около триста от жителите на Сънрайс Вали, обаче никой от оцелелите не знаеше нищо. Не се бе случило и нищо необичайно през дните преди бомбардировката; нито бяха забелязани посещения от външни лица. Не успяхме да открием и армейските камиони, нито да установим откъде са дошли. Всичко, което се бе случило в Сънрайс Вали, просто нямаше логика. Особено присъствието там на полковник Джефри Шейфър, което още повече ни объркваше.