Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Не.

— Това може да е проблемът. Шофираш по шосето с осемдесет километра и пътят извива, така че ти също завиваш, но колелата ти продължават право напред. И се шибваш в парапета.

— Каква е причината?

— Може да са няколко неща.

Греъм се наведе и започна да си играе с жиците под таблото. С дълъг ключ свали болтовете на въздушните възглавници. После забърника с отвертка по волана и извади въздушната възглавница от него.

— Въздушните възглавници не са се надули — отбеляза Греъм, като свали болта на волана и го дръпна здраво, но той не помръдна.

Извади нещо като гумен чук от кутията си с инструменти и халоса волана няколко пъти. Накрая успя да го измъкне.

— Това е странно — каза след минута.

— Какво?

— Виж.

Греъм издърпа тънка пръчка, дълга около тридесет сантиметра. Единият й край беше извит във формата на U. Другият беше назъбен.

— Какво е това? — попитах любопитно.

— Лост за въртене.

— По-малък е, отколкото си мислех.

— Да, защото е само половината от него. А това — извади той подобно парче — е другата половина.

— Счупен ли е?

— Тези неща би трябвало да издържат страхотно напрежение. Никога не съм виждал нещо подобно. Стоманата не се чупи. А тази сякаш е съдрана.

— Трябваше да станеш ченге — казах.

На път към къщи звъннах на Кениън.

— Щатска полиция, Санчес.

Попитах дали Кениън е там.

— Мога да ви свържа с гласовата му поща или да приема съобщението ви — отвърна Санчес със силния си испански акцент. — Освен ако аз не мога да ви помогна с нещо.

Нямах му доверие — не го познавах, дори не го бях виждал. Не знаех кои бяха познатите му.

Помолих го да ме свърже с гласовата поща на Кениън. Оставих съобщение на сержанта да звънне на Джош Гибсън.

После се обадих на Кейт. Съобщи ми, че тъкмо пристигнали във вилата на Сузи и пътуването минало идеално. Сега очевидно й бе по-леко.

— Обадиха ми се от лекарския кабинет — каза тя. — Получили са резултатите от тестовете и всичко е наред.

— Момче ли ще имаме или момиче?

— Помолихме ги да не ни казват, забрави ли?

— А, да.

— Какво става с Кърт?

Обещах да й звънна след няколко минути от друг телефон и й обясних защо.

Плазмената лаборатория бе празна. Сложих пръст на биометричната машина, която изсвири и ме пусна да вляза.

Вероятно някъде из сградата бе изпищяла аларма и Кърт знаеше къде се намирам.

Вдигнах телефона в предния офис, който на времето принадлежеше на Фил Рифкин, и звъннах на Кейт.

— Здрасти — казах. — Не исках да ти звъня от моя кабинет. Не знам дали е безопасно.

— Какво имаш предвид?

— Слушай, сладурче. Мислих много. И тази работа с Кърт… имам предвид, едно е да подслушва телефона ми, но не би направил нищо на колата на Тревър.

— Така ли мислиш?

Кейт бе страхотна актриса и играеше ролята си идеално.

— Да, според мен е така.

— Защо?

— Откачена история. Явно ме терзаят смахнати мисли за конспирации. Щатската полиция провери колата и не откри нищо.

— Мисля, че му дължиш извинение. Ще го видиш на мача довечера, нали? Трябва да му се извиниш.

— Да — изсумтях неохотно. — Но не мога да го направя. Няма да спре да ме тормози.

Не бях готов за извинение. Предположих, че Кейт импровизираше. Смятах, че Кърт никога не би ми повярвал, ако му кажех, че го смятам за невинен. Но бих се изненадал, ако не подслушваше този разговор. А щеше да ми повярва само ако подслушваше тайно разговорите ми.

Е, бях готов да направя необходимото.

Сержант Кениън бе оставил съобщение на мобифона ми. Взех асансьора долу до лобито, изминах няколко пресечки с колата и му звъннах. Този път вдигна телефона лично.

— Разпитах наоколо за ТМК — заяви той, без да ме пита защо му се обаждам. — Може и да има някаква логика в думите ви. Течният метален корозив е опасна работа. Не знам откъде може да се купи обаче. Вероятно от доставчик на материали за заварки.

— Или от склад на армията. Имам въпрос към вас. Да кажем, че съм успял да открия в колата на Тревър Алард нещо, което доказва, че е била умишлено повредена… Това ще бъде ли достатъчно да се използва като доказателство в съда?

— Казах ви, че колата е предадена за скрап.

— Да кажем, че все пак съм успял.

— Какво направихте?

— Питам ви дали доказателството ще бъде приемливо — повторих упорито, тъй като бях изгледал доста серии на „Закон и ред“ по телевизията.

— Сложна работа. Ще трябва да поговоря с прокуратурата и да ви звънна по-късно.

— Веднага щом можете.