Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Мерсер? — мислеше усилено Франк. Това е в Сохо и апартаментът едва ли е евтин. — И стаята е резервирана на нейно име, така ли?

— Точно така, сър — отговори управителят, който още се навърташе наоколо.

Защо ще наема стая на миля и нещо от собствения си апартамент , продължи да се чуди Франк.

Безплътният глас на криминалния инспектор прекъсна мислите му:

— И така, тя пристига тук за среща с любовника си, той носи няколко играчки, белезници, „Полароид“, за да щракне няколко мръсни снимки. Междувременно нейният мъж научава, проследява я и — фрас.

— А след като, побеснял от ревност, я убива, спира и си прави няколко снимки за спомен — каза сухо Франк. — Както ти го направи.

Засегнат, инспекторът продължи да описва съдържанието на портмонето.

— Шестстотин долара. Не е било с цел грабеж.

— Прекрасно, Шерлок — измърмори Франк и въздъхна.

— А това какво е? — злорада нотка се прокрадна в гласа на инспектора. Той поднесе към обектива на камерата една визитка. — Изглежда, че имате конкуренция, детективе.

— Какво е това?

— „Частно детективско бюро Малори“. Да ви дам ли телефонния номер?

— Почакайте. Какво пише на гърба й?

Инспекторът обърна визитката.

— Ето — каза той, като я нагласи така, че тя изпълни екрана.

На обратната й страна някой беше написал с молив:

— Така — каза Франк. — Така, дай ми номера.

Заедно с група актьори от шоуто, Клер тръгна за бар „Харлей“. Независимо че минаваше полунощ, беше претъпкано. От джубокса гърмеше Спрингстийн.

Клер си поръча мартини. Барманът напълни една ниска чаша с „Джак Даниълс“ и я плъзна по тезгяха.

— Поръчах мартини — изкрещя му тя, надвиквайки музиката и тълпата, и блъсна чашата обратно.

Барманът пак й върна чашата.

— Тук така правим мартини — извика й весело той. Беше австралиец. Той се ухили насреща й, желаейки да предизвика недоволството й. Хората на бара крещяха и се веселяха.

Беше млад и мускулест и носеше само тениска, независимо от студа, който нахлуваше всеки път, когато някой отваряше вратата; тя забеляза как кухненската кърпа, мушната в колана му, се увива като опашка около мускулестото му тяло, когато той се обърне към наредените зад бара бутилки.

Тя взе чашата, изпи я и каза:

— В такъв случай налейте ми „Океански бриз“.

Той й сипа още една доза „Джак Даниълс“ в чашата, след това още една и накрая завърши с още един „Джак Даниълс“.

Тя внимателно го изля в гърлото си, предизвиквайки спонтанните аплодисменти на момчетата на бара.

Аплодисменти. Отдавна не ги бе чувала.

— И запишете в сметката ми един студен чай „Лонг Айлънд“ — каза тя. — С много, много чай.

Тя не е най-красивата от жените на Хенри. Според нея най-красива беше Алана.

Алана имаше прическа на момче, глас на малко момиче и фигура на манекен, каквато е била преди да чукне двадесет и седем години и ангажиментите й към списанията да попресъхнат. Алана беше жилеста като чистокръвна кобила и нейният обикновено разголен корем бе опънат като тенисракета.

Понякога обаче се намираха мъже, невиждащи чара на Алана като на красиво момиче от корица на списание. Такива мъже обикновено отиваха при Лизи. Или по-точно, те отиваха при гърдите на Лизи. Тези гърди бяха големи и пищни като разбит каймак; те се полюшваха като водно легло, щом тя се раздвижваше, а това не се случваше често. Клеър особено обожаваше лявата й гърда, в горната полегата част на която беше татуиран скорпион.

И сега идваше ред на Лола. Измамно хубава не бе точното определение за нея — тя притежаваше своя особена красота. Наполовина японка, наполовина еврейка, с неразгадаеми очи на гейша и с мръсна уста на бруклинска сводница, Лола преди е работела като стриптийзьорка на маса в нощен клуб. Там нейният специалитет за спечелване на допълнителни петдесет долара бил да се наведе над скута на някой зрител и зад завесата на дългата си коса да наруши ненарушимото правило на такива клубове „не пипай“, и то за около десет секунди или повече. Тя даже не си правела труда да им вдига циповете, както сподели веднъж с Клер. Това не се налагало.

Клер не пожела да разпита Хенри за това къде бе намерил Лола.

Но независимо от това, че не беше най-красивата, най-сексапилната или най-самоуверената, Клер притежаваше едно качество, което според Хенри я правеше уникална.

Тя даваше резултати.

Според Хенри причината за това е, че в нея имаше нещо, което я правеше да изглежда по-леснодостъпна, отколкото другите му момичета. Клер знаеше, че не беше така. Дължеше се на факта, че от всички негови „примамки“ само тя можеше да играе .