Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Тя се научи на всичко това, след като започна работа при Хенри. Не можеше да си обясни защо.

Така както не можеше да си обясни дали виковете, които издаваше сега, докато поемаше бармана в себе си, са истински, или фалшиви, или по малко и от двете.

На другата сутрин тротоарите бяха покрити с дебел слой мокър сняг, натрупан заплашително нависоко върху паркираните коли и казаните за боклук. Тук-там парата, излизаща от пътната настилка, бе направила разтопени дупчици в снега, лениво димейки в зимната слънчева светлина.

Клеър купи вестник от продавача в метрото, за да види дали споменават Беси в театралните рецензии. Споменаваха я. „Измежду участващите артисти, забележителни бяха изпълнението на Беси Херои — енергичната Овца, Раул Уолш — Мишката и Виктория Колън — малкото сексапилно Прасе“. Тя сгъна вестника на рецензията, за да я занесе вкъщи.

На втора страница имаше и нещо за някакъв труп, намерен в един хотел. Полицията не разкриваше никакви подробности.

Когато пристигна в малката къщичка от червено-кафяв камък, където делеше стая с Беси, съквартирантката й още спеше, като купчина, покрита със спални завивки. Клер обаче я събуди, закачайки тоалета „Дона Карън“ в гардероба й. Но първо изпразни джобовете си. Малка картичка падна на пода. Визитката на адвоката.

— Безпокоях се за тебе — се чу гласът на Беси изпод юргана.

— Защо? Беше забавно.

— Глупости. Било е безсмислен секс с абсолютно непознат.

Клер се ухили.

— И това също.

— Това не е безопасно.

— Той ползваше презерватив.

Главата на Беси се подаде от завивките.

— Не безопасен секс, глупачке, а безопасен живот .

— Беси — каза спокойно Клер, — не мислиш ли, че понякога си параноичка? Имам предвид… какво, по дяволите, е това ?

Тя повдигна нещо, което току-що намери в чекмеджето с бельо на Беси, повдигна го внимателно в случай, че беше заредено.

— А ти какво мислиш? Това е пистолет, Клер.

— Да, виждам. А какво прави при чорапогащите ти?

— Подарък е от баща ми.

— Но нали искаше за Коледа куклена къщичка?

— Жизненоважен подарък. В случай, че ми се наложи да се защитавам в големия лош град.

Клер внимателно върна пистолета в неговото скривалище. Извади пуловер, риза и някакви черни гамаши „Алайя“ и ги хвърли на леглото.

— Ето пак — каза Беси замислено. — Аз май трябва да застрелям човека, който открадна всичките ми дрехи.

Клер скочи в леглото:

— На кого му трябват модни парцалки, когато е звезда?

— Какво трябва да означава това?

Клер я погали с вестника.

— Рецензия. Заключение на ръководството. Ти си брилянтна. Енергетичен и забележителен принос в историята на мюзикъла. Ето и наема за три месеца. Извини ме, че се забавих.

Поставена пред дилемата вестник или пари, Беси грабна първо вестника.

Сега Франк имаше подкрепление от трима способни детективи, които щяха да работят по случая заедно с него: Фостър, Уийкс и Позитано. Покрай четиримата вече гъмжеше от проверяващи. Всички искаха да видят документите по делото и да чуят мнение по случая.

Документация. Франк едва сега започна с нея, като пишеше на компютъра на бюрото си рапорт за огледа на мястото на престъплението.

Той беше чул, че днес в полицейския колеж учат и машинопис.

Но можеше да се обзаложи, че не могат да те научат как да кажеш на човек, че жена му е била намерена мъртва и изнасилена в хотелска стая.

Със сигурност не можеха да те научат как да му го кажеш, ако той вече го знае.

— Сър, сещате ли се за някаква причина, поради която вашата жена е трябвало да резервира стая в хотел на една крачка от дома ви?

Кристиан Воглер поклати глава.

— Тя ми каза, че смята да отиде до сестра си — измърмори той.

Той бе висок, мургав мъж, косата му бе подстригана толкова късо, че по-добре да си беше обръснал главата; с такава фигура, която караше Франк да го смята за бивш боксьор-професионалист: торс, подобен на бъчва, върху тесни бедра; формата на тялото странно контрастираше с безукорния костюм с жилетка, обувки с връзки и копчета за ръкавели. Франк му даваше около четиридесет, четиридесет и една години. Малко по-възрастен от жена си.

Гласът на Воглер бе мек, той почти шепнеше, отговаряйки на въпросите им. Може би това бе последица от шока. Той току-що бе дошъл от моргата, където трябваше да идентифицира покритите с петна, като мрамор, останки на жена си. Патологът или нейният асистент бяха завързали врата на трупа с превръзка, закриваща следата от лигатурата, както завиват със салфетка бутилка с вино. Но даже и така Стела Воглер не беше приятна гледка.