Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Франк съзнателно бе планирал този разпит, възползвайки се веднага след това от момента на максимален шок.

— А вие — включи се Майк Позитано — къде бяхте вие преди три нощи?

— Работих до късно. В библиотеката — той сви рамене. — Стела замина. Нямаше смисъл да се прибирам у дома.

— Тя ви се е обадила — каза Франк. Той показа на Воглер компютърна разпечатка от хотела. — Тя ви се е обадила от стаята си. Това ли е вашият домашен номер?

— Да. Но аз не бях там.

— Е, това е другото нещо, което не можем да разберем, сър. — Позитано говореше много възпитано. — Виждате ли, съгласно този запис, тя е била на телефона близо три минути.

Мълчание. И след това:

— Сигурно е проверявала дали е имало обаждания. Нашият телефонен секретар може да се провери от външен телефон.

— Имало ли е някакви обаждания, когато се прибрахте вкъщи и проверихте?

— Имахме отделни гласови пощи.

Франк забеляза, че той използва минало време. От опит знаеше, че на роднините им трябва около една седмица, за да почнат да говорят за починалия по този начин.

— Или може да ви е оставила съобщение — предположи Позитано — посочвайки ви къде е отседнала.

Воглер бавно примига. Сега, когато Франк имаше време да го наблюдава, забеляза арогантния начин, по който високият мъж постоянно вдигаше втрещения си поглед, със сянка на презрение в студените си зелени очи.

— Нямаше съобщения.

— Ние можем да поискаме вашето устройство, за да го видят нашите специалисти — каза Позитано. Воглер се съгласи, като сви рамене и кръстоса крака. Обувките му бяха лъснати идеално. Франк се чудеше дали не са ръчна изработка.

— Мистър Воглер, някой видя ли ви в библиотеката? Някой, който може да свидетелства за вас?

— Там, разбира се, имаше хора, но аз не познавам никого от тях — той се взираше във Франк. — Вие не можете да мислите… Трябва ли ми адвокат?

Франк направи неопределен жест.

Докато Воглер се обаждаше на адвоката си, Позитано каза:

— Всяка минута се ражда човек.

— Всяка минута разбирам какво представлява поне един човек — допълни Франк.

— Смяташ ли, че той е извършителят?

— Рано е да се каже. Обаче той е прекалено спокоен за човек, сполетян от нещастие.

Позитано кимна.

— А какво ще кажеш за ПЗООП?

ПЗООП — Програмата за задържане на особено опасни престъпници е база данни, събрани от ФБР за намирането на серийни убийци при тяхното придвижване из страната. Трябва да попълниш тридесет страници компютърна информация, само за да ти кажат дали твоето престъпление прилича на някое друго, което така или иначе още не е разкрито.

— Даже ако има достатъчно данни, ПЗООП няма да ни каже защо Стела Воглер е била в тази хотелска стая. Това е първото орехче, което ни предстои да счупим — Франк се изправи и внимателно изхвърли пластмасовата чаша със студено мляко в кошчето за боклук, за да не опръска панталона си. — Засега се справихме. Адвокатът на Воглер ще го посъветва да мълчи, докато дойде тук.

— А и след това, доколкото познавам адвокатите… — мрачно завърши Позитано.

Медицинският експерт сложи скалпела си на дясното рамо на Стела и внимателно я разряза надолу към центъра на гръдния кош. Тя трябваше да отмести гърдата, за да се получи прав разрез. След това отново направи разрез от другото рамо, за да могат и двете линии да се срещнат точно под ребрата. Оттам скалпелът продължи по права линия надолу под стомаха на Стела Воглер.

„Спортно тяло“ — помисли Дърбън. Мускулите на корема бяха стегнати. Затова ли са били часовете на шведската стена?

Пъпът й, сложен и заплетен, като входно отверстие на въздушен балон. Скалпелът на патолога го сряза на две, продължавайки пътя си към половите органи.

Те бяха грубо избръснати, за да се види контузията, за която доктор Линг говореше на мястото на престъплението; следи на слабо разлагане под наболи светли косми. Доктор Линг проведе и вътрешно изследване, при което краката на трупа бяха вдигнати на екстензия, като в гротескна пародия на гинекологичен преглед, когато облечената в ръкавици ръка на патолога влезе вътре в него.

— Вагинално разкъсване с размери около седем и половина на два сантиметра — отбеляза тя. — Това е разкъсване, а не рана.

— За какъв вид инструмент става дума?

— Тук не става въпрос за инструмент. Разкъсването е с размера на човешки юмрук.

Франк почувства, че устата му пресъхва.

— Това може ли да е случайно? По време на сексигра?

— Съмнявам се. Природата е създала този орган за раждане на деца. Той трудно може да бъде увреден — погледите им се срещнаха. — Дойде доклад от лабораторията. Там е отбелязано незначително количество гликол стеарат при вземането на вагинална натривка.