Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Той почина — каза Дърбън с въздишка.

— Исках да кажа, че филмът е за Ривър Феникс — поправи се управителят. — Използват дубльор.

Асансьорът спря на четвъртия етаж и двойката слезе.

— Не се ли нуждаете от още някой? — попита мъжът, задържайки вратата.

— Той наистина е добър — потвърди жената. — Хайде, скъпи, покажи им какъв си Клинт Ийстууд.

Дърбън въздъхна и погледна демонстративно часовника си.

Мърморейки, управителят избута пръстите на туриста от вратата на асансьора.

— Пожелавам ви приятна вечер. Надявам се да я прекарате с удоволствие — каза рязко той.

До петия етаж се качиха в пълно мълчание.

Щом се раздели с жената на адвоката, Клер помоли шофьора да я закара до театъра на Петдесет и трета улица и Бродуей. Беси, нейната съквартирантка, току-що бе дебютирала в един мюзикъл и Клер й обеща да мине за кастинг-партито.

Това всъщност не беше премиера, а само смяна на актьорския състав на шоуто, което се играеше вече втора година. И понеже беше нещо като „разпродажба преди ликвидация“, възможностите за изява в него бяха ограничени, дори и повече от обикновеното, тъй като играеха танцуващи и пеещи овце.

Когато Клер пристигна, актьорите стояха в дъното на сцената, възбудени от аплодисментите. Миришеше на грим, на сценична боя и на прожектори, на специфичната опияняваща миризма на театър. Тя спря и я пое с пълни гърди.

За миг я прониза внезапна остра болка. За нея това царство бе забранено.

Бързо прогони това чувство. Не беше честно по отношение на Беси да проявява ревност в тази незабравима за нея нощ. Тя намери приятелката си и я поздрави, като силно я прегърна.

Беси отвърна на прегръдката, но някак разсеяно. Клер забеляза, че тя още беше на работа. Един от групата млади актьори нахално се подмазваше на режисьора, дебел гадняр, чиито шеги със сигурност не бяха и наполовина толкова смешни, колкото се предполагаше от гръмогласния смях на подмазвача. Клер реши да си тръгне. Беси я обичаше като сестра, но извън личните отношения Клер се явяваше част от конкуренцията.

Тя погледна часовника си. Адвокатът, крачещ надолу-нагоре в апартамента си в Роялтън, точно в момента трябваше да получава съобщение по телефона, че жена му е на партера.

— Здравей, Клер — чу се глас.

Беше Раул Уолш, момче, с което тя беше излизала няколко пъти, след като пристигна в Ню Йорк.

— Минават ли номерата? — попита я той.

Дали на нея й се стори така или той постави едва доловимо ударение на думата „номера“, намек за другото му значение.

— Не е зле — отговори тя. — Моят агент ми уреди няколко дублажа. И ще ме прослушват за ролята на Ваня следващата седмица.

— Наистина ли? Аз чух, че последната роля са я дали на Керъл. На Керъл Рюбен — каза той, като гледаше над рамото й и кимаше на минаващите си познати.

— О-о-о… Не съм чула за това.

— Все пак да получиш работа за дублиране е супер. Наистина супер — той й се усмихна с фалшивата нюйоркска усмивка.

Тя помисли, че е достатъчно добър актьор, за да го изиграе по-добре, ако поиска.

— А как е твоят приятел детектив? — попита той провлечено. — Още ли работиш за него?

— Хенри Малори — каза тя. — Да, понякога.

— Хенри Малори — повтори той. Устните му трепнаха. — Господи, Хенри Малори! Харесвах го, когато бях момче. Когато играеше в „Детективът“ . А той добре ли е, нали се сещаш… — Раул имитира жест на пиене от чаша.

— Хенри е добре — отвърна тя отегчено.

— Е, добре — каза Раул, като се раздели с нея. — Пак ще се видим, нали?

И наистина, всъщност Хенри не беше частен детектив. Някога той беше играл роля на инспектор в един телевизионен минисериал, след което характерът му рязко се променил. Говореше се, че все бил прекалено пиян и не можел да си чете репликите.

Каквато и да е била причината, но той решил да си смени професията. Отворил истинска детективска агенция.

Много преди Клер да го срещне, телевизията беше завела съдебно дело срещу него, за да престане да носи името на своя герой от шоуто.

Не беше изненадващо, че най-многобройни при него бяха семейните случаи. Както и тези за изгубени домашни любимци.

Марси й каза по телефона само:

— Просто иди и виж. Ако се разбереш с него, ще говорим допълнително. Ако ли не — още един изгубен следобед.

Клер стигна с метрото до Лоуър Ийст Сайд и се пребори с решетката на античния асансьор в една стара офис сграда. На четвъртия етаж имаше редица врати с имена на компании, написани с кафяви букви, подобни на картините на Едуард Хопър. „Сахид импорт“, „Дрехи от нутрия“, „Застраховка живот“ и накрая „Частно детективско бюро Малори“.