Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Щом се върна в офиса си, администраторката Шерил намери Клер дълбоко заспала пред екрана на компютъра. Купчината разпечатки се бе изплъзнала от ръката й на пода. Администраторката ги събра и се намръщи.

— Не трябваше да правиш това, Клер — сдържано я смъмри тя. Клер подскочи.

— Какво?

— Компютърът не е за ползване от пациентите. Тези неща могат да навредят на състоянието на мозъка ти. Аз трябва да ги предам на доктора, за да знае какво си правила.

По причина, която сама не можеше да обясни, Клер пак започна да крещи.

Един час след разговора с нея Глен забеляза Мариана на служебния паркинг от задната страна на магазина. Тя тръгна към малка японска кола. Той видя, че я отвори с ключ, значи нямаше алармена система с дистанционно управление, после си сложи колана, преди да запали.

Той я проследи до дома й, малък блок отпреди войната построен от готови конструкции, намиращ се на пет мили от магазина. В двора имаше детски велосипеди и бебешки проходилки. Мариана изглеждаше млада за годините си, или започваше да младее. Той се изкушаваше да намери подходящо място и да я изчака, но наистина нямаше време. Реши да отложи това за следващата вечер.

— Трябва да забравиш за това — каза д-р Бънерман. Това не беше убедително. В ръката си държеше няколко стихотворения, които Клер бе получила по Интернет. — Това не е подходящо четиво за човек в твоето състояние.

— А какво е състоянието ми? — промърмори тя.

— Как се чувстваш след проверина? — попита той, пренебрегвайки въпроса й.

— Прекрасно — отговори тя, като гледаше през прозореца.

Ох! За първи път през тази следобедна визитация докторът прояви истински ентусиазъм.

— Точно както си мислех, трябва да е станала реакция между примозида и иклимитола, която предизвиква гадене. Забележителен прогрес.

Глен отвори бутилката вино и леко я помириса, след това започна да яде ябълка, изстисквайки меката, загниваща маса между небцето и езика си. Вкусът смътно напомняше вишни. Ябълката се разпадаше на парчета, докато я ядеше и той трябваше да облизва пръстите си, а после да ги мие, преди да седне пред своя лаптоп. Докато чакаше връзката чрез модема си, Глен доста грубо се оригна и отново облиза пръстите си.

Този уебсайт е само за възрастни…

Още преди страницата да се отвори напълно, той изписа паролата си и натисна бутона „ентър“. Излезе менюто. Активира следващата връзка пак преди страницата да се появи на екрана изцяло. Излезе съвсем безобидна картинка, свързана с темата на сайта. Премести курсора на мишката — стрелка, в долната дясна част на екрана и започна да я върти в кръг, докато тя не се превърна в ръчичка, показваща, че е намерил скритата връзка. Натисна бутона.

Вие сте в гъста тополова гора. Тя ви заобикаля от всички страни, освен от една — северната.

Той нетърпеливо изписа „Харон“.

Разпознат сте като обитател на това място и Цербер ви разрешава да минете. Очакват ви три съобщения.

Глен слезе надолу по екрана към списъка със съобщенията. Те всички бяха от негови клиенти — неговите патрони, както той мислено ги наричаше. Единият му благодареше за изпратените последни картини и съобщаваше, че плащането е извършено чрез превод по банка чрез Интернет, вторият споделяше своите наблюдения, а третият пишеше следното:

Венера засега е недостижима. Пропуснахте шанса си. Ще имате ли сили да тръгнете по-бързо следващия път, Харон? Ще потърся връзка с вас, когато имам новини.

Глен изтри всички съобщения и след като излезе от Интернет, изтри и всички файлове на своя компютър, които бяха записани при посещенията му в Интернет, даже и тези от последната сесия. После извади поокъсания си екземпляр на „Цветя на злото“ и отвори отново страницата с предговора на Воглер. Прочете:

Работата на преводача се състои в това не само да предава текста от един език на друг, но и да го преобразува, да прави по-достъпни тези пленници на мрака, на влажните и глухи подземия на историята, да помага на тяхното появяване и раждане в този студен и негостоприемен въздух на действителността. Да бъдеш преводач значи да си акушер на кърваво, но триумфално прераждане.

Пасажът беше подчертан с молив. Отдолу със същия молив Глен Фърниш написа определението от речника:

Преобразуване: (гл. преобразувам) 1) промяна на фигурата или външността на някого; 2) издигане или превъзнасяне, превръщане от плът в дух.