Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Но и от това ли нищо не излезе?

— С нас винаги е било така — промърмори Клер.

Психиатърката чакаше.

— Не съм казала, че нищо не излезе, не. Аз не… Мащехата ми реши, че с мен трудно се живее.

— Несъвместимост на характерите.

— Щеше да е — за първи път злобна нотка се появи в гласа на Клер — ако тя имаше характер.

Д-р Литмън си записа нещо.

— Но е имало кой да се грижи за теб — каза тя. — Им си родители, които са те гледали.

— Имах хора, които ме гледаха за пари. Така, както се грижат за гостите в хотел. Само че аз не можех да си замина.

— Разбирам.

— И какво разбирате?

Д-р Литмън не обърна внимание на тона й.

— И тогава ли разбра, че можеш да играеш?

Клер се изсмя горчиво.

— Ето откъде започна всичко това, така ли? Аз не можех да се справя със собствения си живот и затова си въобразявах, че живея и живота на някой друг. И така стана.

— И? Така ли стана всичко?

— Не. Аз открих нещо, в което съм добра. Това е всичко.

— Талант, несъмнено поощряван от хората, които те гледаха.

— Как пък не. Често ме наричаха лъжкиня.

Д-р Литмън пак си отбеляза нещо.

— Но ти си се уредила да получиш стипендия в Училището по театрално изкуство.

— Да, тогава бях на дванадесет.

— Разкажи ми за това.

— Получих стипендия в театралното училище, когато бях на дванайсет — повтори Клер. — Там… Това вече ви го разказах.

— Не. Не си — забеляза кротко д-р Литмън.

Тя чакаше, докато Клер мълчеше.

— Обичах го — проговори накрая Клер. — Повече отколкото хората, които се грижеха за мен. Такива глупости ли искате да чуете? Това беше обикновено училище, но с упражняване и на актьорско майсторство. Слово, движение, танци, даже и хореография. Имаше добра репутация в гилдията. От агенциите често ни канеха, когато имаха нужда от млади актьори.

— И измежду всички ти беше звезда.

— Бях ли?

Психиатърката посегна към папката и извади купчина факсове. Те бяха изпъстрени с ивици от жълт маркер. Клер позна заглавието на най-горния.

Отзивите за нея. Д-р Литмън трябва доста да се е потрудила, за да получи тази пратка за една нощ.

„Клер Роденбург. Прекрасен дебют в «Алиса в страната на чудесата»“ — доктор Литмън четеше на глас. — Ето още: „Тази продукция беше прекрасно оживена от хипнотизиращото изпълнение на Клер Роденбург, звезда в превъплъщението, подобно на което аз не съм гледал“. „Очарователното присъствие на Клер Роденбург“. „Сърдечната и сексапилна Дездемона, блестящо пресъздадена от Клер Роденбург, озари сцената“. „За поддържаща роля Бертолучи е избрал младата английска актриса Клер Роденбург, за която близки на филмовите среди твърдят, че ще чуем доста в скоро време“.

— Защо не сме, Клер?

— Защо не сме какво?

— Защо не чухме повече за теб? — Тя подхвърли на масата купчината факсове. — Ти почти беше успяла. Беше на крачка от големия успех. И изведнъж заряза всичко и дойде тук, където никой не знае коя си. Защо?

— Не съм първата актриса, дошла в Америка.

— О, ако си беше имплантирала силикон в циците и беше опитала да пробиеш в Холивуд, щях да те разбера. Но ти не си дошла тук заради славата, нали така? Има още нещо.

— Учих в театралното училище почти десет години. Когато другите деца заминаваха през ваканцията в Европа и Австралия, аз обикалях по прослушвания и кастинги. Защо да не искам да пътувам? Може би след няколко месеца ще бъда в Мексико или в Сидни.

— Може би.

Пак настъпи мълчание.

— Да не ме обвинявате, че бягам от нещо?

— Това ли е, което се случи? — гневно попита психоложката.

Отново дълго мълчание. Когато Клер заговори, гласът й беше нисък, очите й бяха вперени в нещо зад рамото на Кони.

— Знам за какво намеквате. Тази работа като примамка. Вие… ами че човек няма нужда да бъде психиатър, за да разбере за какво става дума. Аз отново възстановявам детството си, нали? Търся мъже, които изоставят съпругите си, както моят баща изостави майка ми, и ги наказвам за това. Наказвам ги за това, че никой никога не е обичал Клер Роденбург. — Една сълза заблестя и се търкулна по лявата й буза. Тя бързо я избърса с опакото на ръката си.

— Много добре, Клер — каза спокойно д-р Литмън. — Но ако все пак ти трябва психотерапевт, потърси си в Жълти страници . Аз седем години съм следвала съдебна психиатрия и има и по-добри неща, които мога да правя с моята квалификация, вместо да слушам твоите измишльотини.

Клер се намръщи.

— И ми спести сълзите си — каза психиатърката, като взе пакетче с носни кърпички и ги подхвърли през масата. — Ти си научила този номер още преди да се научиш да караш колело.