Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Изпитваше лудешка страст, която бе нещо повече от необходимостта да прави секс. Това бе нуждата някой да я прегръща, да я направи по-уверена, да я защитава, да я убеди, че вече не е самотна. Тя искаше Луи да бъде в нея, тя да бъде в него, да се слее с него…

Лежаха на голямата спалня и тя чувстваше как устните му се плъзгаха надолу по голото й тяло, след това минаваха по меките й дълбини. После той влезе в нея и тя извика, обезумяла от страст, и започна да стене от неописуемо удоволствие. Това се повтори отново, и отново, докато на нея започна да й се струва, че не може да издържа повече на това блаженство.

Луи беше невероятен любовник — страстен и ненаситен, нежен и внимателен. Всичко продължи доста дълго. Останаха да лежат, изтощени и удовлетворени. Тя се бе сгушила между силните му ръце и те дълго разговаряха.

— Толкова е странно — каза Луи. — Отново се чувствам пълноценен. Откакто загинаха Рене и децата, аз бях като дух, бродещ самотен наоколо.

Аз също , помисли си Мери.

— Липсваше ми в много отношения. Липсваше ми дори за неща, за които никога преди това не се бях сещал. Без нея се чувствах безсилен. Глупави, тривиални неща. Не знаех да готвя, нито пък да пера, дори леглото си не можех да оправя както трябва. На нас, мъжете, всичко ни се струва толкова лесно отстрани.

— Луи, и аз се чувствах безсилна. Едуард бе моята защита и аз едва не се удавих в самотата си, а него го нямаше, за да ме запази.

Те заспаха.

Отново се любиха, но този път по-бавно и по-нежно; огънят бе обуздан, пламъкът бе по-слаб, по-изящен.

Всичко бе почти безупречно. Почти. Защото Мери искаше да му зададе един въпрос, но знаеше, че не трябва: Наистина ли си имал жена и деца, Луи?

Тя знаеше, че в момента, в който го попита за това, всичко между тях щеше да свърши завинаги. Луи никога не би простил нейното съмнение. Да върви по дяволите Майк Слейд , помисли си тя. По дяволите. Проклет да е.

Луи я наблюдаваше.

— За какво мислиш?

— За нищо, скъпи.

Какво правеше на малката тъмна уличка, когато онези мъже се опитаха да ме отвлекат, Луи?

Вечеряха на терасата отвън. Луи поръча семурата — ягодов ликьор, който се произвеждаше в близката планина.

В събота се качиха с лифт до някакъв връх. После се върнаха и плуваха в закрития басейн, любиха се в частната сауна и играха бридж с едни лъчезарни младоженци, немци, които прекарваха тук медения си месец.

Вечерта отидоха с колата до Ейнтрул, вечеряха в един селски ресторант с камина, в която бумтеше силен огън. От тавана висяха дървени полилеи, а на стената под камината бяха окачени ловни трофеи. Голямата зала бе осветена със свещи, а през прозорците се виждаха покритите със сняг хълмове. Чудесна обстановка, с чудесен компаньон.

После — на нея й се стори твърде скоро — трябваше да си тръгват за града.

Време е да сляза на земята — при действителността , мислеше Мери. А каква бе действителността? Място, където я очакваха заплахи и отвличания, и ужасни надписи по стените в кабинета й.

Пътуването обратно бе приятно и спокойно. Сексуалното напрежение, което ги съпътстваше по пътя им на отиване, се бе заменило с чувство на облекчение от взаимността. Толкова бе уютно да бъдеш до Луи.

Когато наближиха Букурещ, минаха покрай ниви със слънчогледи, обърнали главите си към слънцето.

Ето това съм аз , каза си Мери. Най-после се обръщам към слънцето.

Бет и Тим с нетърпение очакваха да се върне майка им.

— Ще се омъжиш ли за Луи? — попита я Бет.

Мери се стъписа от въпроса. Стресна се, като чу думите, които изразяваха това, за което тя дори не си позволяваше да мисли.

— Е? Ще се омъжиш ли?

— Не съм мислила по този въпрос — отговори тя предпазливо. — А ти ще имаш ли нещо против?

— Той не е татко — каза Бет бавно, — но аз и Тим гласувахме. Харесваме го.

— И аз го харесвам — каза Мери радостно. — И аз го харесвам…

Получи дванадесет червени рози и бележка: Благодаря ти .

Тя прочете картичката. После се замисли дали бе изпращал цветя на Рене. Питаше се дали изобщо са съществували Рене и двете дъщери. И се ядоса на себе си заради тези мисли. Защо ще измисля Майк Слейд такава ужасна лъжа? Нямаше как да разбере.

В този момент в кабинета й влезе Еди Молц, съветникът по политическите въпроси и агент на ЦРУ.

— Изглеждате чудесно, госпожо посланик. Добре ли изкарахте уикенда?

— Да, благодаря.

Обсъждаха случая с един румънски полковник, който се свързал с Молц и искал да дезертира.