Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Можете да отидете в Кадис — каза Лесли.

— Не — незабавно отвърна Лурдс. Ако отидеше в Кадис, щеше да изгуби инструментите. Щеше да бъде лишен от шанса да разчете надписите. Не се страхуваше, че ще се размине със славата — така или иначе не вярваше в нея, боеше се да не изгуби предизвикателството. То беше всичко за него. А и онзи проблем с края на света го тревожеше, макар никак да не му се искаше да мисли, че е от суеверност. — Това не е добра идея.

Лесли се намръщи недоволно. Отговорът определено не й хареса.

— Само ми дайте още малко време — каза Лурдс. — Мога да разчета последните надписи. Сигурен съм. Време. Само това искам. — Погледна към събралите се. — Моля ви.

— Сигурна ли си? — попита Гари.

Лесли едва не го наруга. Щеше да го направи, ако беше сигурна, че може да си осигури друг оператор в близките пет минути.

— Да — рязко отвърна тя. — Сигурна съм. — Приглади блузата си, за да се увери, че не е измачкана. — Да действаме. Искам да го занеса на Уин-Джоунс колкото се може по-скоро.

Стоеше на улицата пред хотел „Хемпъл“. Нощта беше настъпила и светлините на Западен Лондон оживяваха зад нея.

Въпреки сопнатия си отговор тя все още се колебаеше. Но в крайна сметка реши, че има право. Беше изложила на риск работата си, като бе повярвала в Лурдс.

Гари стоеше пред нея с камера на рамо.

— Добре — каза Лесли и пое дълбоко дъх. — Да го направим. По моя команда. Три, две…

Острият звън изтръгна Лурдс от съня. Той замаха слепешком към телефона и накрая успя да го докопа. Само че онзи, който говореше от другата страна — гневно и бързо — звучеше някак неясно. Едва тогава Лурдс осъзна, че е долепил микрофона до ухото си. Обърна слушалката.

— Ало — каза той. Отвори едно око и погледна часовника. Беше 23:41 часът местно време. Гласът от другата страна беше на американец. Часовата разлика между Англия и Източния бряг беше четири часа.

— Професор Лурдс — изстреля гласът с кристално ясна и перфектна дикция. — Обажда се декан Уидър.

— Здрасти, Ричард. Радвам се да те чуя.

— След малко може и да си на друго мнение.

Това сепна Лурдс. От години отношенията помежду им бяха много добри.

— Мислех, че си в Александрия и снимаш научнопопулярен филм за BBC — каза Уидър.

— Бях — отвърна Лурдс. Свали крака на пода и седна в леглото. Все още беше облечен. Когато стана от компютъра преди час, смяташе да полегне само колкото да отмори очите си.

— А сега си в Лондон?

Това вече окончателно го разбуди. Не се беше обаждал на никого от университета и те не знаеха къде се намира.

— Как разбра това?

— От CNN. В момента те дават.

— Какво? — Лурдс сграбчи дистанционното и включи телевизора. Прехвърли каналите, докато намери CNN. Моментално разпозна лицето си. Надписът под него гласеше: ПРОФЕСОР ПО ЛИНГВИСТИКА ОТ ХАРВАРД ОТКРИВА КОДА НА АТЛАНТИДА.

— Истина ли е? — остро попита Уидър.

— Кое?

— Наистина ли си открил кода на Атлантида?

Лурдс не беше сигурен как точно да отговори. Взираше се в телевизионния екран и се чудеше как от CNN са успели да се доберат до историята.

— В Александрия се появи нещо — слабо каза той. — Тръгнахме по следите му.

— „Тръгнахме“?

— Мис Крейн и аз. И още няколко души. — Не знаеше как щеше да обясни всичко необходимо за толкова кратко време. — Намерихме артефакт с надпис, който не можех да разчета.

— Ти?

— Да. Именно аз.

— Мнозина от вас сигурно познават името на професор Лурдс — каза младият водещ. — Неотдавна той преведе един ръкопис, добил известност като „Креватни упражнения“.

На екрана се появи крещящата обложка, която красеше — ама че подбор на думи! — изданието с меки корици. Позата беше излязла направо от „Кама сутра“.

— Ох, Господи, не отново — изпъшка Уидър.

Лурдс трепна. При представянето в дома на декана преводът беше станал сензация. Но след като го издадоха (и влезе в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“), деканът не остана особено щастлив. Често казваше…

— На твое място не бих искал в този университет да ме запомнят само с порнографията. Колко пъти съм ти го казвал?

— Честно казано, не зная — отвърна Лурдс.

— А сега професор Лурдс е насочил невероятния си ум в нова посока — каза водещият от екрана. — За атлантския шифър ще ни разкаже Лесли Крейн, водещата на „Древни светове, древни народи“.

— Значи действате заедно? — обвинително рече Уидър. — От BBC може и да го намират за весело, но аз определено не мисля така.

— Нямах представа за това — възрази Лурдс.