Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Този въпрос го свари неподготвен. Сигурен беше, че каквото и да отговори, щеше да бъде използвано срещу него. Помъчи се да изглежда мъдър и опитен.

Наташа изсумтя гневно.

— Мъже. — Каза го като ругатня. Почука отново.

От съседната врата и от двете отсреща през коридора надникнаха глави.

— Може би ще е по-добре да продължите разправията другаде — предложи оплешивяващ мъж.

— Това е полицейско разследване, господине — каза Наташа на английски. Гласът й без никакво усилие бе придобил характерния официален тон на служителите на реда. — Моля, приберете се в стаите си.

Хората с неохота изчезнаха.

Наташа отново заблъска вратата и Лурдс бе готов да се закълне, че тя подскача на пантите си при всеки удар.

Гари надникна от своята стая.

— Здрасти.

— Здрасти — отвърна Лурдс.

— Какво става? — поинтересува се операторът.

— Къде е харпията? — попита Наташа.

Гари примигна.

— Ъъъ, няма я. Прибра се вкъщи.

— Кога?

— След като заснехме трейлъра за новите серии, които предложи на шефа си.

— Току-що го дадоха по CNN.

— Няма начин — каза Гари.

— Ама има — отвърна Лурдс.

— Не трябваше да го пуска по телевизията. Здравата ще й го начукат.

— Поне ще роди нещо истинско — каза Наташа. — И то сигурно ще защити докторантура в Харвард.

Ох! — изстена мислено Лурдс.

— Направи трейлъра, за да го покаже на шефа си. Филип Уин-Джоунс. Смята, че ако тази история с Атлантида се раздуха, ще може да уреди допълнителни серии, освен тази, която вече правите.

— За Атлантида ли?

— Да. Изпрати трейлъра си по интернет. Трябваше да бъде само за фирмено ползване. За да даде някакво оправдание за всичките пари, които пръсна по вас. Сигурно той я е изиграл.

— Защо му е да го прави?

— За да вдигне повече шум.

— Къде живее тя? — попита Лурдс.

Букман Хаус

Централен Лондон

13.09.2009

Патрицио Галардо седеше напрегнат в микробуса, паркиран от другата страна на улицата срещу Букман Хаус. Кварталът беше средна ръка за района — малки къщи и близко разположени спирки на метрото. Едно от онези места, на които млада професионалистка със скромни доходи би се опитала да уреди живота си. Улиците обаче бяха достатъчно тъмни, за да бъдат опасни.

Бяха получили адреса на Лесли Крейн от личното й досие в телевизията. След като разбра, че е напуснала хотел „Хемпъл“, Галардо се надяваше да се появи в дома си.

В края на краищата, на колко места щяха да я посрещнат с „добре дошла“?

— Виждам я — каза Чимино. Седеше зад волана и наблюдаваше улицата през очила за нощно виждане. Кимна към спирката на метрото.

Галардо прие, че Чимино има предвид Лесли. В тъмното не можеше да определи със сигурност. Фигурата й изглеждаше същата. Запита се какви ли чувства храни към нея Лурдс, след като го бе изтипосала по новините. Мурани все още смяташе за целесъобразно да не избързват. Но времето неумолимо работеше против тях.

А дори Мурани не можеше да спре времето.

— Добре — отвърна Галардо. Потупа микрофона си. — Добре ли я виждаш?

— Да — незабавно отвърна Ди Бенедето.

— Водете я тогава.

Загледа през прозореца как Фарук и Ди Бенедето излизат от сенките и застават от двете страни на Лесли Крейн, докато тя се мъчеше да отключи вратата.

За момент жената замръзна. После кимна. Ди Бенедето я хвана за лакътя и я насочи към микробуса. Всеки случаен свидетел щеше да ги помисли за излезли на късна разходка любовници.

Галардо погледна часовника си — 00:06. Беше започнал нов ден. Чувстваше се удовлетворен. Оставаше да направи само още един удар. За щастие всички козове бяха у него.

Ди Бенедето отвори вратата на микробуса и помогна на Лесли да се качи. После грубо я блъсна в седалката.

— Добър вечер, мис Крейн — каза Галардо на английски.

— Какво искате от мен? — Опитваше се да се държи дръзко, но той видя, че устните й треперят.

— Да се обадите по телефона — дружелюбно отвърна. Обърна се в седалката си и я погледна. — После ще ви пуснем.

— И очаквате да ви повярвам?

Галардо я изгледа свирепо и добави заплашително:

— Ако не се обадите, ще ви изкормя и ще ви хвърля в Темза. Сега вярвате ли ми?

— Да. — Гласът й се пречупи. Очите й се напълниха със сълзи, но тя успя някак да ги задържи.

— Малкото ви представление по телевизията разгневи работодателя ми — каза Галардо. — Единственият начин да оцелеете, е като ми съдействате.

Извади мобилния си телефон и й го подаде.

— Звъннете на Лурдс.