Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Ванг беше плакал, когато му отнеха лютнята, за която се бе грижил толкова дълго. Пазителят бе получил инструмента още като момче. Баща му бил убит, а дядо му умрял млад. Това беше най-тежкото изпитание за Лурдс. Бе разбил сърцето на стареца и му беше взел най-скъпото.

— Да ви помогна ли, господине? — попита го пиколото, докато чакаше на улицата.

— Не, ще се справя — отвърна той. — Все пак благодаря.

Младият мъж се върна на поста си.

Няколко секунди по-късно до тротоара спря микробус. Шофьорът се пресегна и отвори предната врата.

— Професор Лурдс — каза той. — Ще дойдете с мен.

— Къде е Лесли? — попита Лурдс.

— Засега е жива.

— Искам да я пуснете.

Мъжът вдигна пистолет между седалките и го насочи към Лурдс.

— Дайте кутиите. Иначе ще ви застрелям и ще се надявам в тях да намеря онова, което ми трябва. Много главоболия създавате. Няма да е зле да ви гръмна.

От товарното отделение се показа втори мъж. Също с пистолет.

— Аз ще взема инструментите.

Лурдс едва не се озърна през рамо. Знаеше, че Наташа е някъде наоколо. Но тя не можеше да им попречи да го застрелят.

Без да каже и дума, той предаде инструментите на мъжа отзад. Очакваше микробусът просто да потегли и да го остави да стои като идиот на улицата.

Само че не стана така.

Шофьорът направи знак с пистолета.

— Качвайте се, професор Лурдс. Наредено ми е да доведа и вас.

— Защо?

— За да не се налага да ви убивам още тук. Какво предпочитате, да дойдете тихичко или да умрете на улицата?

Лурдс с неохота се качи. Мъжът отзад взе въже и завърза ръцете и тялото му към седалката, докато шофьорът излизаше на улицата. Няколко секунди по-късно Лурдс не можеше да помръдне.

— Лесли жива ли е? — попита той.

— Седнете спокойно и се насладете на возенето, професор Лурдс. Скоро ще получите отговори на въпросите си.

Лурдс гледаше тъпо през мръсния прозорец. Беше толкова уморен и зареден с адреналин, че виждаше в размазаните насекоми думи и символи. От време на време поглеждаше в огледалото за някакъв знак, че Наташа е след тях. Не бяха наели кола, но тя винаги можеше да се оправи.

Светлините постепенно гаснеха, докато Лондон оставаше зад тях. Надеждата на Лурдс за спасение също угасна. Най-вероятно Галардо вече бе убил Лесли и я беше изхвърлил в първата удобна уличка. Призля му от тази мисъл.

И въпреки всичко умът му отново и отново се връщаше към последния надпис върху петте инструмента, който не успя да разчете напълно. Беше се справил с по-голямата част. Сигурен беше в това.

Микробусът отби от магистралата и тръгна по изровено с дупки шосе между масивни дъбове. После спряха и купето се изпълни с песента на щурци.

— Какво правим? — попита Лурдс.

— Млъквайте — заповяда му мъжът. Извади цигара и запали.

Не след дълго от черното небе се спусна хеликоптер и кацна в полето наблизо. Двамата мъже слязоха от микробуса, развързаха Лурдс и го поведоха през високата трева към машината.

Лурдс веднага разпозна Галардо. Здравата като добиче мутра седеше в задното отделение на хеликоптера. Друг мъж закопча Лурдс с белезници и го блъсна в една от седалките.

— Къде е Лесли? — остро попита Лурдс.

Галардо се изсмя безрадостно.

— Вие и малката вещица бяхте проблем от самото начало. Единственото добро, което дойде от вас, беше, че ми намерихте инструментите.

Сякаш игла прободе сърцето на Лурдс. Беше се привързал към Лесли и го болеше при мисълта, че й се е случило нещо ужасно.

— Имахме уговорка — изграчи Лурдс, докато двигателите набираха мощност.

Галардо заговори с по-висок глас:

— Изплащам ви част от сделката. Още е жива. — Дръпна се и Лурдс видя Лесли, отпусната в седалката до него. Също беше закопчана с белезници и като че ли спеше неспокойно. Видя гърлото й да пулсира.

Слава богу — помисли си той. — Наистина е жива.

— Но от вашето съдействие зависи колко време ще остане жива.

Страхът отново сграбчи Лурдс, когато осъзна какво се крие в думите на Галардо.

— Защо ви трябва съдействието ми?

— Скоро ще разберете. — Галардо кимна.

Мъжът до Лурдс се наведе към него с голяма спринцовка в ръка. Иглата потъна в шията му. Той усети острата болка за момент, след което в главата му нахлу топлина и той се строполи напред.

Да се добере до Кадис се оказа по-трудно, отколкото бе предполагала. Когато видя от поста си на втория етаж как Лурдс се качва в микробуса, Наташа не се опита да го последва. Хората на Галардо бяха професионалисти. Тя знаеше кога да спре и да използва главата си, вместо да се втурва безумно към опасността.