Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Ръката на Лесли трепереше толкова силно, че едва не изпусна телефона.

— Няма да иска да говори с мен.

— По-добре се надявайте да не е така.

Лурдс тъкмо закопчаваше раницата в стаята си, когато телефонът иззвъня. Реши да не отговаря, но в крайна сметка отстъпи. Можеше да е пак декан Уидър.

Заобиколи леглото и вдигна слушалката.

— Ало.

— Томас.

Моментално разпозна гласа на Лесли. Гневът пламна в него като нажежена до бяло жица.

— Лесли, имаш ли представа…

— Моля те. Чуй ме.

Задавеният й глас бе на ръба на истерията и това го накара да млъкне. Вратата се отвори и в стаята влезе Наташа, у която беше резервната карта. Погледна го малко раздразнено. Очевидно беше готова за тръгване.

— Хванаха ме, Томас — дрезгаво прошепна Лесли. — Галардо и хората му. Отвлякоха ме.

Лурдс усети как подът се люшва под него. Седна на ръба на леглото, защото коленете му внезапно омекнаха.

— Добре ли си? — попита той.

Това привлече вниманието на Наташа. Тя пристъпи към него и оформи с устни: Лесли?

Лурдс кимна.

— Добре ли си? — повтори той.

— Не са ми сторили нищо.

Кой я е пипнал? — попита Наташа.

Галардо — отвърна с устни Лурдс.

— Какво искат? — попита Лурдс.

— Не знам. Томас, просто искам да знаеш, че нямам нищо общо с излъчването по CNN. Идеята не беше моя. Аз…

Миг по-късно в слушалката заговори мъжки глас.

— Мистър Лурдс, ще ви направя едно предложение.

— Слушам ви.

— Работодателят ми иска трите инструмента, които намерихте.

— Нямам…

Плясък на плът върху плът прекъсна думите му. Лурдс чу как Лесли нададе вик от шок и болка, след което започна да плаче.

— Знам, че ви е известно къде се намират тези инструменти — каза мъжът. — Всеки път, когато ме излъжете, ще режа един от пръстите й. Вярвате ли ми?

— Да. — Гърлото му бе така стегнато, че едва чу собствения си глас. Повтори отговора.

— Добре. Действайте бързо и ще спасите живота на мис Крейн. Имате един час да вземете инструментите и да се срещнете с един от колегите ми пред хотела.

— Времето не е достатъчно — запротестира Лурдс.

Връзката прекъсна.

— Какво? — попита Наташа.

Лурдс остави слушалката.

— Галардо току-що ми даде един час да му занеса инструментите. В противен случай ще убие Лесли.

Лицето на Наташа потъмня от гняв. За момент Лурдс си помисли, че ще му каже да ги остави да я убият. Вече беше наясно, че Наташа може да бъде много категорична. Нямаше представа какво щеше да прави, ако се случеше подобно нещо.

— Ще им занесем инструментите — каза Наташа.

Лурдс почука на вратата на Адебайо. Наложи се да чука дълго. През цялото време, докато стоеше в коридора, му се струваше, че ще повърне. Добре, че Наташа стоеше до него и беше така спокойна и…

Адебайо отвори вратата.

— Да?

— Съжалявам, че те безпокоя… — започна Лурдс.

Наташа въздъхна отвратено до него.

— Нямаме време за любезности.

— Какво се е случило? — попита старецът.

— Галардо. Мъжът, който ни преследваше, е отвлякъл Лесли. Заплашва да я убие, ако не му предадем инструментите.

— Много лошо — промълви Адебайо. Големите му очи бяха изпълнени със скръб. — Но не можеш да му дадеш инструментите.

Лурдс гледаше невярващо как старецът се кани да затвори вратата.

— Какво? Не можеш просто да ги оставиш да я убият…

Наташа пристъпи напред, пъхна крак между вратата и касата и опря дулото на пистолета между очите на стареца.

— Отваряй — заповяда тя.

— Нима ще ме застреляш? — попита старецът.

— Ако се наложи, да. Не е нужно да те убивам, но и да те прострелям, е много неприятно.

Адебайо отстъпи назад. Погледна към Лурдс.

— Не можеш да й позволиш да направи това.

Наташа заговори, без да поглежда към него:

— Искаш ли да опиташ да спасиш Лесли или не?

Грубият й тон изтръгна Лурдс от вцепенението му.

— Разбира се, че да.

— Тогава да действаме. — Наташа му хвърли ролка скоч. — Сложи го на леглото. Поне да се чувства по-удобно.

— Съжалявам — извини се Лурдс, докато омотаваше с лепенката ръцете на стареца.

Адебайо не каза нищо. Просто припадна в леглото, от което Лурдс се почувства още по-виновен.

Четиридесет и седем минути по-късно Лурдс излезе от хотела с трите инструмента. Беше ги натоварил в количка за багаж, защото бе твърде неудобно да ги носи наведнъж.

Лично той се нуждаеше от още по-голяма количка за вината, която изпитваше. Джес Блекфокс беше оказал съпротива. Дори бе успял да удари Лурдс в окото и сега то беше подуто и почти затворено. След това Наташа го беше неутрализирала с душеща хватка. Никой не бе дошъл да провери какво става.