Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Според историите, които са ви били разказани, в своя свещен гняв бог решил да порази острова — продължи Лурдс. — Тук съм, за да ви кажа, че единият от надписите върху инструментите потвърждава тази история.

— Значи сте ги превели? — попита Блекфокс.

— Да. Преведох надписа от вашия инструмент, както и другите, които съм виждал.

— Виждали сте другите два инструмента? — Блекфокс не беше присъствал на краткото разяснение, което бяха получили Адебайо и Ванг.

— Да. И предполагам, че надписът върху флейтата, за която отговаряте, е същият.

— Така е.

Лурдс погледна младия мъж.

— Откъде знаете?

— Преведох го.

Лесли видя изненаданото изражение на Лурдс и леко се усмихна. Май не си единственият мозък в групата, професоре?

После видя укорителния поглед на Наташа и усмивката й изчезна.

— Как преведохте надписа? — попита Лурдс.

Блекфокс сви рамене и попита:

— Какво знаете за езика на моя народ?

— Чероките са имали развито общество — отвърна Лурдс. — Широко разпространеното заблуждение е, че сричковото им писмо е било измислено от Секвоя 9 9 Историческа фигура от племето чероки; известен и под името Джордж Гест (ок. 1767–1843), създател на сричковата азбука на чероките. — Б.ред. .

Блекфокс се усмихна.

— Повечето хора я наричат азбука на чероките.

— Повечето хора не са лингвисти — отвърна Лурдс.

Гари вдигна ръка, сякаш беше в класна стая. Лесли тихо изсумтя.

— Да, Гари? — отзова се Лурдс.

— Не знам какво е сричково писмо, приятел.

Лурдс облегна бедро на масата и скръсти ръце. Като го гледаше, Лесли отново си даде сметка какво я беше привлякло към него. Той беше умен и красив, а любовта му към работата и преподаването бяха очевидни. Да го отмъкне от работата му бе равносилно на това да го подтикне към изневяра.

Възбуждаше се, като го гледаше как работи. Съзнаваше, че физическата връзка помежду им се дължеше само на нейните манипулации, и изпита съжаление за това, което беше направила.

— Сричковото писмо е система от знаци, които предават отделни срички — каза Лурдс. — Използват се вместо букви. Изградено е изцяло на фонетиката, а много думи се различават по интонацията си. Сричковото писмо не отразява тона, но читателите разбират какъв е той от контекста. Дотук ясно ли е?

— Ясно — кимна Гари.

— В писмеността на чероките има осемдесет и пет знака — каза Лурдс.

— Говорите ли езика? — попита Блекфокс.

— Мога, ако ми се наложи. Четенето е по-трудно.

— Грешат, като си мислят, че писмото е измислено от Секвоя.

— Зная — съгласи се Лурдс. — Чероките имали съсловие от жреци, наричани А-ни-ку-та-ни, които изнамерили писмеността и ревниво я пазели от непосветени. Наскоро четох, че жреците потискали народа си и в крайна сметка били избити при бунт.

— Повечето от тях — каза Блекфокс. — Някои от младите им потомци, които знаели езика им, се скрили сред народа. Обществото им се запазило тайно и непокътнато. Секвоя бил един от тях. Гневът срещу жреците бил толкова силен, че писмеността била забранена за стотици години.

— Как надписът върху флейтата се свързва с езика на чероките?

— Много прилича на него.

— Мога ли да го видя?

Флейтата представляваше прав цилиндър от изпечена сиво-синя глина с шест дупки. На дължина беше около тридесет и пет сантиметра. Надписите бяха налице, но беше нужна лупа, за да се видят ясно.

Лурдс прокара пръсти върху грапавата повърхност.

— И сте прочели надписа?

Блекфокс кимна.

— В него се разказва същото, за което говорехте. Имало островно царство, откъдето дошъл нашият народ. Било унищожено от Великия дух.

— Но не сте могли да разчетете другия надпис, така ли?

— Не.

Лурдс пое дъх и потисна разочарованието си. Другият надпис скоро щеше да отстъпи пред уменията му. Беше уверен в това, но и изпълнен с нетърпение.

— Секвоя знаел ли е за флейтата? — попита Лурдс.

Блекфокс се поколеба.

— Никога не я е виждал. Не било позволено.

— Но е знаел за съществуването й.

— Може би.

Лурдс се изправи и закрачи напред-назад.

— Смятам, че някой е търсил инструментите през двайсетте и трийсетте години на деветнадесети век.

— Какво ви кара да мислите така? — попита Ванг. От пристигането си предишния ден той неизменно бе много тих и сдържан в разговорите.

— Чували ли сте за народа ваи? — попита Лурдс.

Ванг поклати сбърчената си глава.

— Народ, който живее в Либерия — обади се Адебайо.

— Точно така — усмихна се Лурдс. — Те не са имали писменост. Но през хиляда осемстотин тридесет и втора година някой си Остин Къртис се установил в Либерия и се оженил за жена от това племе. Оказва се, че Къртис бил част от група чероки, преселили се в този район.