Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— А каква е застраховката на онова там?

Тя се обърна да види какво гледа и отново се усмихна.

— О, това не заслужава да се застрахова.

— Значи е поредният фалшификат?

— Фалшификат е много непристойна дума. Нека просто да кажем, че е копие на оригинала, който се намира в специално хранилище в Лондон, където температурата, влажността и осветлението са под строг контрол.

— Значи онези картини, които изчезнаха заедно с „Влюбения делфин“…?

— Точно така. Те също бяха копия. Освен опасността от кражба, представи си какви поражения би нанесъл морският климат на такива деликатни произведения на изкуството. Всички копия са дело на едно талантливо семейство от Тел Авив и почти не могат да се отличат от оригиналите. Смятам да ти покажа въпросните оригинали при първа възможност. Ти ще си единственият, който е имал тази привилегия, с изключение на Хенри и мен.

Хектор се разсмя доволно.

— Ти си коварна лисичка, любима моя!

— Още нищо не знаеш. Хайде, стига толкова с бъбренето. Заведи ме на танци, моля.

Тя замълча и после неуверено продължи:

— Мислех си дали да не вземем Кайла с нас. Не искам още да я оставям сама.

— Великолепна идея. Ще бъда кавалер не на друг, а на двете най-прекрасни момичета в Тексас.

Бешесъбота вечер и клубът бе пълен, всяко място на бара и всяка маса в ресторанта бяха заети. Хейзъл познаваше всички. До нея Хектор се движеше с лекота през множеството, очароваше дами от всяка възраст и впечатляваше мъжете с откровените си маниери и открития начин на говорене. Двамата с Хейзъл не бяха танцували досега, но бяха родени атлети и си паснаха без никакви усилия. Повечето гости не сваляха поглед от тях, докато се носеха по дансинга.

Малко преди полунощ тя изведе Хектор на терасата.

— Скъпи, Кайла не е танцувала цялата вечер. Някои от най-добрите момчета в щата са тук. Не погледна нито едно. Аз трябва да поговоря със Сара Лонгуърт. Ще бъдеш ли така добър да изведеш Кайла на дансинга? Опитай се да я накараш да се позабавлява.

— Добре, ще видя какво мога да направя.

Момичето прие с готовност поканата му за танц.

— Благодаря, че отново ми спасяваш живота, Хек. Направо се скапвах от скука.

Щом излязоха на дансинга, той откри, че тя има гъвкавостта и леката стъпка на майка си, но все още бе толкова слаба, че костите на ключиците й изпъкваха и той напипваше ребрата й под роклята на Том Форд. Дори професионално сложеният грим не можеше да скрие бледността й. Дълбоко в красивите й очи все още се виждаха сините отсенки на болката.

— Тук виждам доста приятни момчета. Забелязах, че някои се опитаха да те поканят на танц, но безуспешно. Какво има? — попита я той.

— Приключих с момчетата. С изключение на теб, естествено. Между нас казано, сериозно се замислям да стана лесбийка, само дето не знам как се започва.

— Не търси съвети от мен в тази насока — разсмя се той. — Изглежда забавно, но никога не съм го опитвал.

— Тази идея не те ли шокира? Надявах се да е така.

— Зная, че си се надявала на това. Но не се получи. Вече започвам да опознавам порочната ти душица.

— Тогава да оставим темата за сексуалната ми ориентация, а? Знаеш ли, че мама обеща да ни заведе в ранчото в Колорадо за уикенда?

— Очаквам го с нетърпение.

— Сигурна съм, че там страшно ще ти хареса. Имаме коне на пасищата, лосове и мечки в гората и огромни пъстърви в езерото. Разбира се, най-хубавото е, че и тате е там.

Говореше за баща си така, сякаш още бе жив. Хектор не беше уверен дали това е здравословно, така че не поде темата.

— Разкажи ми за ловенето на пъстърва. Хващате я и я пускате, нали?

— Мили боже, не! — шокирана беше Кайла. — Ядем я. Двете с мама сме истински риболовци.

— Но ги ловите на муха, нали?

— Разбира се, да не си мислиш, че сме пълни варвари. Аз съм шампионът по замятане в семейството. Ами ти? Можеш ли да мяташ въдица?

— Нямам представа — призна Хектор. — Ще трябва да ми дадеш малко уроци.

Повреме на полета до летището в Стийм Боут Спрингс се отклониха, за да прелетят над ранчото Банок. И тримата се скупчиха на един прозорец, за да разгледат великолепната пустош със заснежени планини, зелени гори, искрящи реки и езера. Хейзъл посочи границите.

— Площта е хиляда и осемстотин хектара. Онова е езерото Китара. Виждаш, че дължи името си на очертанията си. Цялото е на наша територия, а онова в горния край на китарата е имението.

Приличаше на голяма разхвърляна постройка с червени керемиди и множество скатове и подпори. От него стърчаха многобройни каменни комини, 6 т повечето от които се виеше дим. На широкия дървен кей имаше привързани половин дузина лодки, а покрай гората бяха наредени конюшни.