Ник Пиццолато - Галвестън

Затворих очи под съпровода на климатика и усетих как постепенно дишането й доби бавен и дълбок ритъм. В тъмното се замислих за онзи мъж, чийто апартамент бях посетил по-рано през деня, онзи с фишовете за залагания, празните бутилки и снимката на жената и детето. Сега вече нямаше защо да се тревожи от срещата с мен.

Питах се какво ли ще прави с отпуснатото му назаем време.

Питах се дали ще избяга.

На сутринта Роки похъркваше тихо до мен, краката й, разтворени като стрелките на будилник, показващ четири часа, бяха изритали завивките встрани, тънките износени гащички бяха прилепнали в задника й, едната от връвчиците се беше разнищила. Събудих се с мисълта за Мери-Ан. Майка ми имаше червеникаворуса коса и хубаво изразително лице с изпъкнали скули и когато не се гримираше, се виждаха тъмни кръгове около очите й като на енот — единствения й истински недостатък, ала той правеше изражението й по-вглъбено, докато погледът й сновеше по всичко и търсеше разни неща. Тя кръшкаше по малко на Джон Кейди. Това беше видно и по-късно започнах да мисля, че той сигурно не е възразявал.

Понякога тя си оставаше вкъщи и слушаше плочи на Ханк Уилямс, подпряла брадичката си с ръка на кухненската, маса. Пиеше ромов пунш, докато очите й се замъглят и погледът й стане мръснишки. Тогава понякога искаше да танцувам с нея. Винаги съм бил висок и тя можеше да положи глава на рамото ми, тракащият вентилатор ме облъхваше с топлото ухание на нейната пот и сапун, а кожата на ръцете й прилепваше леко за врата ми.

През тези вечери тя понякога ми разказваше по някоя история. Историите й бяха от времето, преди да се родя аз, когато работела в Бомон за мъж на име Харпър Робишо, който въртял нощен клуб. Обичаше да говори за него. Той бил голяма клечка и се държал добре с нея; разказваше как пеела на хората в нощния клуб, облечена с дълги рокли, обшити с пайети, и пушела с абаносово цигаре. Докато говореше, се случваше да запее и наистина имаше плътен, треперлив глас, твърде нисък и продран за жена. Пееше парчета на Патси Клайн или Джийн Шепърд, но когато спреше да пее, усмивката й беше толкова тъжна, че направо ме плашеше.

Тя така и не се оправи, след като Джон Кейди падна от охладителната кула, и започна да се събира с хора, които не познавах.

Вълните изхвърлиха тялото й на Заешкия остров — парче безлюдна, обрасла с гора земя в средата на езерото Приън, над което минаваше шосе Ай-10.

Когато се събудих, тези спомени за Мери-Ан плуваха вътре в мен. Мокра, тъжна сивкава светлина се процеждаше през прозореца на стаята ни в „Старлайтър“. Изобщо не се чувствах като предната вечер. Всичката онази увереност и онова примирение със съдбата сякаш се бяха изпарили.

Студените стени на стаята не бяха спазили обещанието си. Стари надежди виеха в мен като призрачни кучета, стара безизходица, стари омрази — и се вбесих, щом тази сутрин ги заварих скупчени в краката ми — те ме следяха вече години наред.

Излязох навън да изпуша една цигара и оставих Роки сгушена на леглото. Над паркинга се надвесваше един скършен бор, който бележеше началото на обрасло с бурени поле, а то пропадаше надолу в плитко дере, задръстено от счупени бутилки и спукани чували с боклук. Слънцето още не се бе изкачило над хоризонта и изпълваше небето с перлена светлина, хвърляше отсенки по олющената бяла боя на мотела и осветяваше един теч, който пресичаше цялата сграда с формата на подкова. Пукнатини разчертаваха тротоара до краищата му, където асфалтът се раздробяваше на бучки.

Реших, че времето е противно — въздухът полепваше по мен като исполински език, влажен, топъл и парлив като живи въглени. Сетих се за Стан и Кармен и се запитах дали тя е знаела как той се опита да постъпи с мен.

Угасих си цигарата и се прибрах вътре.

Душът свистеше зад вратата, а завивките лежаха омотани в празното легло. Приседнах на ръба и стиснах здраво юмруци, за да прекратя сутрешното треперене.

Тя се показа от вратата, увита от гърдите до бедрата в бяла хавлиена кърпа; пригладената й назад коса караше лицето й да се открои, сякаш към него беше насочен прожектор.

— Ей — каза тя. — Ще се обличам. Само да си взема дрехите. В нищо не се пробвам. — Смутеният й тон ме подразни.

— Това какво трябва да значи?

— Кое?

— Намекваш, че нещо ми има, защото не искам да те чукам ли?

— He. He…

— Оставям те тук.

— Какво?

— Стига вече с тия кукленски номерца „ела ми, ела“.

— Ама какво ти става, бе?