Фредерик Форсайт - Кобрата

Той използва старите си умения, проследи двамата сводници, отговорни за смъртта на дъщеря му, и ги разстреля заедно с телохранителите им на един тротоар в Панама Сити. Когато се върна в Ню Йорк, разбра, че жена му е поела по свой път.

Кал Декстър заряза съдилищата и подаде молба за напускане, с цел да стане защитник по гражданските дела в малкия град Пенингтън, Ню Джързи. На практика това се оказа началото на третата му кариера. Той се превърна в ловец на глави, но за разлика от почти всички други, практикуващи този занаят, оперираше предимно извън страната. Специализира се в проследяването, залавянето и изправянето пред правосъдието на Съединените щати на извършилите зловещи престъпления, които мислеха, че са се измъкнали от закона чрез търсене на убежище в страни, с които Щатите нямаха подписан договор за екстрадиране. Започна да рекламира услугите си дискретно под псевдонима Отмъстителя [4] Вж. едноименния роман на Фредерик Форсайт, изд. „Бард“, 2003 г. — Е. пр. .

През 2001 година един канадски милиардер го нае да издири садистичен сръбски наемник, убил някъде в Босна неговия внук, работещ за хуманитарна организация. Онова, което Декстър не знаеше, бе, че Пол Деверо използваше убиеца Зоран Жилич, в онзи момент търговец на оръжие на свободна практика, като примамка да измъкне Осам бен Ладен на среща, където терористът щеше да бъде ликвидиран с ракета „Круз“.

Но Декстър отиде там пръв. Намери Жилич, окопал се в някакво подобие на отвратителна южноамериканска диктатура, промъкна се, отвлече го убиеца, за да върне със собствения си самолет в Кий Уест, Флорида. Деверо, който междувременно бе опитал да ликвидира намесилия се ловец на глави, се изправи пред две унищожени години грижливо планиране. Скоро, разбира се, всичко това щеше да стане без значение — 11 септември щеше да направи ясно за всички, че Бен Ладен няма да рискува да напусне пещерите си за нищо на света.

А Декстър отново изчезна, превъплътил се в ролята на безобиден дребен адвокат от Пенингтън. По-късно Деверо се пенсионира. Вече разполагаше с много време и го използва, за да издири ловеца на глави, наричан Отмъстителя.

Оказа се, че и двамата са в пенсия: бившият тунелен плъх и аристократът-денди от Бостън. Декстър погледна слушалката в ръката си и попита:

— Какво искате, господин Деверо?

— Извадиха ме от пенсия, господин Декстър. Лично върховният главнокомандващ. Възлага ми една задача. Става дума за нещо, което сериозно застрашава страната. Както казах, помоли ме да се заема. Нуждая се от първи заместник и старши помощник. Ще съм ви изключително признателен, ако обмислите възможността да приемете поста.

Декстър не пропусна да забележи използвания речник. Не „искам“ или „предлагам ви“, а „ще съм ви изключително признателен“.

— Трябва да знам повече. Много повече.

— Естествено. Ако ме посетите във Вашингтон, с удоволствие ще ви обясня почти всичко.

Декстър се премести на предния прозорец в скромната си къща в Пенингтън, загледа се в окапалите листа и обмисли предложението. Беше на шейсет и една. Поддържаше се във форма и въпреки няколко съвсем прозрачни намека беше отказал да се ожени повторно. Общо взето животът му бе удобен, лишен от стрес, кротък и провинциално буржоазен.

— Ще дойда и ще ви изслушам, господин Деверо. Само ще ви изслушам. Тогава ще реша.

— Много мъдро, господин Декстър. Ето адреса ми в Александрия. Да ви очаквам ли утре?

И му издиктува адреса си. Преди да затвори, Кал Декстър имаше един последен въпрос.

— Като имам предвид общото ни минало, защо избрахте точно мен?

— Много просто. Вие сте единственият, който някога ме е изигравал.

Поради съображения за сигурност Братството — суперкартелът, контролиращ цялата кокаинова индустрия — се събираше в пленарна сесия рядко. Преди години нещата бяха много по-лесни.

Настаняването в президентството на Колумбия на яростния противник на наркотиците Алваро Урибе бе променило това. Под негово ръководство бе извършено прочистване на някои елементи в националната полиция с последващо издигане на върха на генерал Фелипе Калдерон и забележителния началник на разузнаването в отдела за борба с наркотиците — полковник Дос Сантос.

И двамата бяха доказали, че може да се живее на полицейска заплата и да останеш неподкупен. Картелът не бе свикнал на това и бе направил няколко грешки, довели до загубата на ключови фигури, но накрая урокът бе научен. След което започна безмилостна война. Но Колумбия е огромна страна и има безброй места, където да се скриеш.