Фредерик Форсайт - Кобрата

След пенсионирането на сър Джон Скарлет, криминолог, прозвището Шефа (никога „генерален директор“) се падна на друг арабист — с перфектен арабски и пущу и с многогодишен стаж в Близкия изток и Централна Азия.

Присъстваха и трима представители на военните: министърът на отбраната, който по-късно щеше да информира, ако се наложеше, началника на генералния щаб (сухопътни войски), началника на военновъздушните сили и Първия лорд на адмиралтейството (флота). Останалите двама бяха директорът на военните операции и директорът на специалните сили. Всички присъстващи знаеха, че и тримата военни са прекарали част от кариерата си в Специалните сили. Премиерът, по-висш от тях по ранг, но по-млад, бе преценил, че ако тези тримата плюс Шефа не са в състояние да разиграят гаден номер на неприятен чужденец, значи работата е безнадеждна.

Обслужването в Чекърс винаги се извършва от Кралските ВВС. Когато сержантът сервира кафето и се оттегли, това бе знак за начало на дискусията. Секретарят на кабинета се спря на правните последици.

— Ако това лице, наричано Кобрата, желае да… — замълча, за да намери точната дума, — подпомогне кампанията срещу кокаиновата търговия, която вече е доста могъща, съществува опасността да поиска от нас да нарушим международното право.

— Доколкото разбирам, американците нямат проблем с това — отговори премиерът. — Те смятат да променят класифицирането на кокаина от „наркотик клас А“ в „национална заплаха“. Това прави терористи Картела и всичките им контрабандисти. В териториалните води на Съединените щати и Европа те си остават гангстери. Извън тях стават терористи. В този случай ние имаме правото да постъпваме, както правим в момента и както сме правили след 11 септември.

— Не можем ли и ние да го променим? — попита министърът на отбраната.

— Изглежда, ще се наложи — отговори секретарят на кабинета. — И отговорът е „да“ — това ще означава регламентиращ инструмент, а не нов закон. Ще мине тихомълком. Освен ако не надушат медиите. Или онези, дето се гушкат със зайчета или прегръщат дърветата.

— Поради това ще се придържаме към принципа за „нужда от информиране“, за да запазим минимална групата на запознатите със ситуацията — подчерта министърът. — И дори в този случай операцията ще трябва да бъде легендирана много убедително.

— Провели сме толкова черни операции срещу ИРА — намеси се директорът на специалните сили, — а след това и срещу Ал Кайда. Не знам дали някой е надушил дори върха на айсберга.

— А какво точно искат Братовчедите от нас? — попита министърът на отбраната.

— Доколкото ми е известно лично от президента: разузнаване, сведения и опит в тайните операции — отговори премиерът.

Дискусията продължи с много въпроси и малко отговори.

— Какво искате от нас, господин премиер? — Въпросът бе на министъра на отбраната.

— Съвет, господа. Може ли да се направи и трябва ли да се забъркваме?

Първи кимнаха тримата военни. После разузнаването. Накрая секретарят на кабинета, който мразеше този вид ситуации. Ако някога се разчуеше…

По-късно същия ден, след като Вашингтон бе известен, а премиерът предложи на гостите си печено говеждо, от Белия дом се получи отговор. В него се казваше: „Радвам се, че сте с нас“, и се предлагаше да бъде изпратен емисар, който да бъде приет в Лондон и да му бъде оказана първоначална помощ под формата на съвет… нищо повече на този етап. Беше приложена и снимка, като бе раздадена в допълнение на следобедния портвайн.

На снимката бе Кал Декстър, някогашен тунелен плъх.

Докато най-различни хора разговаряха в дебрите на Колумбия или сред овощните дръвчета в Бъкингамшир, мъжът с кодово име Кобра имаше проблем във Вашингтон. Подобно на директора на специалните сили от другата страна на Атлантика той също бе загрижен с измислянето на подходяща маскировка на операцията.

Вече бе регистрирал благотворителен фонд в помощ на бежанците от Третия свят и на негово име бе подписал дългосрочен договор за наемане на невзрачен паянтов склад в Анакостия, на няколко преки от Форт Макнеър. Тук, най-горе, над няколко етажа, задръстени с дрехи, брошури, брезентови тенти и одеяла, щеше да има офиси.

Не че в тях щеше да се разгръща някаква офис дейност от класически тип. Пол Деверо бе прекарал години в борба срещу трансформирането на ЦРУ от сериозно работеща шпионска организация в необятна бюрокрация. Ненавиждаше бюрокрацията, но онова, което му бе нужно и което бе твърдо решен да създаде, бе комуникационен център на невиждано ниво.