Питер Джеймс - Мъртва като теб

Уестмор се усмихна.

— Просто в новогодишната нощ всички разпускаме. Аз не пия много, но на Нова година понякога се отпускам! Все пак е веднъж в годината!

Никола Тейлър сведе поглед към ръцете си.

— Значи това си мислите? — каза тя тихо. — Че съм се отпуснала?

— Тук съм, за да ти помогна. Не правя никакви предположения, Никола.

— Бях напълно трезва — каза огорчено жената.

— Добре.

Грейс бе доволен, че жената започва да реагира. Това беше добър знак.

— Не те съдя, Никола. Просто искам да разбера какво се е случило. И наистина разбирам колко ти е трудно да говориш за онова, през което си минала, затова искам да ти помогна с каквото мога. Но мога да го направя само ако разбера какво точно се е случило с теб.

Настъпи дълга тишина.

Брансън отпи от колата си, а Грейс от кафето.

— Можем да прекъснем този разговор когато пожелаеш, Никола. Ако искаш, ще го оставим за утре, няма проблем. Или за вдругиден. Когато ти прецениш. Просто искам да ти помогна. Само това ме интересува.

Още една дълга тишина.

И тогава Никола Тейлър изведнъж извика:

— Обувки!

— Обувки?

Тя пак замълча.

— Харесваш ли обувки, Никола? — пробва се Уестмор. Когато не получи отговор, продължи небрежно: — Обувките са моята слабост, преди Коледа бях в Ню Йорк със съпруга си. За малко да си купя едни ботуши „Фенди“ — струват осемстотин и петдесет долара!

— Моите бяха „Марк Джейкъбс“ — каза Никола Тейлър почти шепнешком.

— „Марк Джейкъбс“? Обожавам ги! — каза Уестмор. — И те ли са изчезнаха с дрехите ти?

Пак тишина.

После жената каза:

— Той ме накара да правя разни неща с тях.

— Какви неща? Опитай, опитай се да ми кажеш.

Никола Тейлър заплака отново. После, между риданията, започна да разказва с подробности, но съвсем бавно, с продължителни прекъсвания, в които се опитваше да се овладее или да потисне пристъпи на гадене.

Докато слушаха в стаичката за наблюдение, Глен Брансън се обърна към колегите си и се смръщи.

Грейс го погледна, чувстваше се много неудобно. Но докато слушаше жената, мислеше усилено. Мислеше за онова студено досие на пода в кабинета му, което бе прочел съвсем наскоро. Мислеше за 1997 година. Спомняше си дати. Модел. Начин на действие. Мислеше за показанията на жертвите тогава, някои от които беше прочел отново съвсем скоро.

И същият леден порив, който бе почувствал по-рано, се плъзна отново по вените му.

Петък, 26 декември

— Термометърът каза, че ще е тази вечер! — каза Санди с онази искрица в сияйните си сини очи, която винаги допадаше на Рой Грейс.

Седяха пред телевизора. „Коледна ваканция“ с Чеви Чейс се бе превърнал в нещо като ритуал, винаги го гледаха в деня след Коледа. Нелепите бедствия обикновено караха Рой да се смее с глас. Но тази нощ мълчеше.

— Ехо? — обади се Санди. — Ехо, детективе! Има ли някой вкъщи?

Той кимна, смачка цигарата в пепелника и каза:

— Съжалявам.

— Нали не мислиш за работа, скъпи мой? Не и тази нощ. Не изкарахме нормална Коледа, нека поне се насладим на остатъка от този ден. Нека го направим специален.

— Знам — каза Рой. — Само че…

— Както винаги „само че“… — отвърна тя.

— Съжалявам. Трябва да се занимавам с едно семейство, което не е имало Коледа, нито подаръци, разбираш ли? Дъщеря им се е разделила с приятелите си рано сутринта на Коледа и така не се е прибрала у дома. Родителите ѝ са обезумели. Аз… аз трябва да направя каквото мога за тях. Заради нея.

— И какво? Вероятно сега се гушка с някое момче, което е срещнала в клуб.

— Не, тя не е такава.

— О, я стига, детектив-сержант Грейс! Сам си ми казвал за много хора, които са смятани за изчезнали от близките си всяка година. Около двеста и трийсет хиляди във Великобритания, така ми каза, и повечето от тях се връщат до месец!

— А единайсет хиляди и петстотин не се връщат.

— И какво?

— Имам предчувствие за този случай.

— Полицейски нюх?

— Аха.

Санди го перна по носа.

— Обичам твоя, ченге! — Целуна го и добави: — Тази нощ трябва да се погушкаме. Проверих си температурата и може би съм в овулация.

Рой Грейс се ухили и се вгледа в очите ѝ. Когато не беше на смяна и с колегите се събираха в бара на горния етаж на управлението или в някоя кръчма навън, и разговорът тръгнеше, както винаги в мъжка компания, към футбол, от който той не се интересуваше, или към пиленца, момичетата бяха разделяни на два лагера — такива, които харесваха заради циците им, и такива, които харесваха заради краката им. Но Рой Грейс честно можеше да каже, че първото, което бе харесал в Санди, бяха хипнотичните ѝ сини очи.