Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Едно силно кафе — каза Грейс. — Гъсто, без захар.

Брансън поиска диетична кола.

Последваха полицайката по коридора, покрай врати с надписи: „Стая за медицински преглед“, „Стая за срещи“, „Стая за събеседване“.

Малко по-нататък тя отвори друга врата без обозначение и те влязоха. Стаята за наблюдение представляваше малко помещение с тесен бял работен плот, върху който имаше редица компютри. Плосък монитор беше закачен за стената и показваше картина от съседната стая за събеседване. Детективът, който първи се бе явил на повикването от хотел „Метропол“, мъж в края на двайсетте, с момчешко излъчване и късо подстригана светла коса, се беше настанил до бюрото. Пред него имаше лаптоп и отворена бутилка вода. Детективът бе облечен със сив костюм, който не му беше много по мярка, и носеше лилава вратовръзка с огромен възел. Лицето му беше бледо като на човек, който се бори с ужасен махмурлук.

Грейс представи себе си и Глен, после седнаха. Грейс се настани на твърдия въртящ се стол с колелца, който жената бе докарала в стаята.

Екранът даваше статична картина на малка, лишена от прозорци стая. В нея имаше синьо канапе, синьо кресло и малка кръгла масичка, на която бе сложена кутия със салфетки. Килимът беше безрадостно тъмносив, а стените бяха боядисани в студено безлично бяло. Втора камера и микрофон бяха монтирани високо горе.

Жертвата — изплашена жена на трийсетина години, облечена с бял хавлиен халат с монограм MX на гърдите — седеше свита на топка на дивана. Беше обгърнала кръста си с ръце. Беше слаба, с привлекателно, но бледо лице, по което бе размазан туш за мигли. Дългата ѝ червена коса беше разрошена.

От другата страна на масата, срещу нея, седеше Клер Уестмор, служителката от отдела за сексуални престъпления. Беше възприела позата на жертвата — седеше в същото положение, обгърнала с ръце кръста си.

С годините полицаите се бяха научили кои са най-ефективните начини да получат информация от жертви и свидетели по време на разпит. Първият принцип се отнасяше до облеклото. Никога не биваше да носят дрехи, които разсейват обекта, като презрамки или пък ярки цветове. Детектив Уестмор бе облечена подходящо — с обикновена синя риза под светлосин пуловер с остро деколте, черни панталони и обикновени черни обувки. Дългата до раменете ѝ коса беше прибрана назад с лента. Единственото ѝ бижу беше семпла сребърна огърлица.

Вторият принцип беше да поставиш жертвата или свидетеля в доминираща позиция, да му позволиш да се отпусне. По тази причина Никола Тейлър беше на дивана, а детективът на креслото.

А отразяването на позата беше класическа техника при разпит. Ако отразяваш всичко, което обектът прави, понякога това го отпускаше до такава степен, че започваше сам да отразява разпитващия. А щом това се случеше, разпитващият поемаше контрола и жертвата щеше да се съгласява с него — и, на полицейски жаргон, щеше да започне да пее.

Грейс си водеше бележки, докато Уестмор, с лекия си ливърпулски акцент, бавно и умело се опитваше да изтръгне реакция от травматизираната мълчалива жена. Голям процент от жертвите на изнасилване страдаха от посттравматично разстройство и състоянието им ограничаваше времето, в което успяваха да се концентрират. Уестмор интелигентно се справяше с това, като я насочваше внимателно първо към най-скорошните събития и после я връщаше назад.

От множеството курсове по техника на разпита, на които бе присъствал, детектив Грейс бе научил на нещо, което обичаше да повтаря на колегите си: няма лош свидетел — има лош разпитващ.

Но тази жена като че ли знаеше какво прави.

— Знам, че е много трудно за теб да говориш за това, Никола — каза тя. — Но така ще ми помогнеш да разбера какво се е случило и да се опитам да открия онзи, който ти го е причинил. Не е нужно да ми го казваш днес, ако не искаш.

Жената се взираше мълчаливо пред себе си, като кършеше ръце и трепереше.

Грейс почувства огромно съжаление към нея.

Уестмор също започна да кърши ръце. След малко попита:

— Била си на новогодишна вечеря в „Метропол“ с приятели, нали така?

Тишина.

По бузите на жената се търкулнаха сълзи.

— Искаш ли да ми кажеш нещо днес?

Тя внезапно поклати глава.

— Добре. Няма проблем — каза Клер Уестмор. Поседя мълчаливо и добави: — На тази вечеря пи ли много алкохол?

Жената поклати глава.

— Не си пила?

— Защо си мислите, че съм била пияна? — сопна се жената внезапно.