Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Олелее!

— Да. Олеле!

— Моите уважения! — каза Брансън. Но гласът му беше тих и лишен от хумор.

Трите места за паркиране, запазени за полицията, бяха заети, но днес беше почивен ден и имаше доста свободни места. Грейс вкара колата в едно от тях и изключи двигателя. Двамата слязоха и забързаха през дъжда покрай болницата.

— Вие с Ари спорили ли сте някога за музика?

— Защо? — попита Брансън.

— Просто се чудя.

Повечето посетители на този комплекс от сгради сигурно нямаше и да забележат малката бяла табела със син надпис „Център „Сатурн“, която сочеше към безлична алея, обградена от една страна от стената на болницата, а от другата — от редица храсти. Приличаше на пътека към контейнерите.

Всъщност алеята водеше до първия в Съсекс център за разследване на сексуални посегателства. Звено, наскоро основано от началника на полицията, и като други подобни на него из цяла Англия бе предназначено да промени начина, по който се третираха жертвите на сексуални престъпления. Грейс си спомняше времето, не чак толкова отдавна, когато травматизираните жертви на изнасилване трябваше да минат през целия полицейски участък и често бяха разпитвани от цинични мъже полицаи. Всичко това сега се бе променило и този център беше последното проявление на тази промяна.

Тук жертвите, които бяха в крайно уязвимо състояние, бяха под грижите на специално обучени служители от същия пол и психолози — професионалисти, които правеха всичко по силите си, за да ги успокоят и да ги предразположат, за да могат да преминат по-леко през бруталния процес на разкриване на истината.

Едно от най-трудните неща, пред които бяха изправени служителите на центъра, беше фактът, че жертвите всъщност трябваше да бъдат възприемани като „местопрестъпления“. Дрехите и телата им съдържаха потенциални улики. А времето, както при всички разследвания, беше от първостепенно значение. Много жертви на изнасилване изчакваха дни, седмици, дори години, преди да отидат в полицията, а други така и не съобщаваха за нападението, защото не искаха да преживеят отново най-голямото мъчение в живота си.

Брансън и Грейс минаха бързо покрай един черен контейнер на колела, после покрай редица пътни конуси, кой знае защо натрупани един върху друг тук, и след секунди стигнаха до вратата, която беше отворена. Бяха поканени вътре, най-сетне на сухо, от служителка, която Грейс познаваше, но в момента не се сещаше за името ѝ.

— Честита Нова година, Рой! — поздрави го тя.

— Честита и на теб!

Видя, че тя поглежда към Глен, и отчаяно зарови из паметта си за името ѝ. Сети се!

— Глен, това е Бренда Кейс — Бренда, това е детектив сержант Глен Брансън, мой колега от отдел „Тежки престъпления“.

— Приятно ми е да се запознаем, детектив-сержант — каза тя.

Бренда Кейс беше обучен следовател и работеше с жертви от Брайтън и други части на страната, преди този център да бъде основан. Мила, интелигентна на вид жена с къса кестенява коса и големи очила, тя винаги се обличаше скромно и консервативно, както бе облечена и днес — с черен панталон и сива блуза с остро деколте.

Можеш да познаеш, че се намираш в някой от тези съвременни центрове и със затворени очи, помисли си Грейс. Всички миришеха на нови килими, на прясна боя и притежаваха някаква задушаваща, звукоизолирана атмосфера.

Този специално беше лабиринт от стаи зад затворени чамови врати, с централна приемна, покрита с бежов килим. Боядисаните в кремаво стени бяха украсени с ярки цветни фотографии на познати пейзажи от Съсекс — къщи по крайбрежната улица на Хоув, водениците на Джак и Джил в Клейтън, пристанът на Брайтън. Явно бяха поставени с добри намерения, но ставаше ясно, че някой се е опитал твърде усилено да откъсне от преживените ужаси жертвите, които идваха тук.

Двамата се разписаха и Бренда Кейс ги поведе навътре. Една врата по коридора се отвори и едра жена с полицейска униформа и къса черна коса, която стърчеше така от главата ѝ, все едно е бръкнала в контакта, се заклатушка към тях сърдечно усмихната.

— Полицай Роуланд, сър — каза тя. — Старши детектив Грейс?

— Да — а това е детектив-сержант Брансън.

— Те са в първа стая за събеседване — току-що започнаха. Служителката, детектив Уестмор, говори с жертвата, а детектив-сержант Робъртсън наблюдава. Искате ли да идете в стаята за наблюдение?

— Ще има ли място и за двама ни?

— Ще вкарам още един стол. Ще желаете ли нещо за пиене?