Питер Джеймс - Мъртва като теб

Мъжът излезе от микробуса, като остави двигателя включен. Парите и страхът засилваха гаденето ѝ все повече. Отчаяно искаше да пийне вода.

Внезапно той се върна в микробуса. Продължиха към някаква тъмнина. После двигателят изгасна и настъпи миг на пълна тишина, защото и радиото замлъкна. Мъжът изчезна.

Чу се металическо изщракване, когато вратата на шофьора се затвори.

После още едно изщракване, което прекъсна всяка светлина.

Тя лежеше неподвижно и скимтеше от страх в пълния мрак.

Петък, 26 декември

Костюмиран, с ботуши и гордо издокаран с готината червена вратовръзка с индийски десен, която Санди му бе подарила вчера за Коледа, Рой подмина синята врата с надпис „Суперинтендант“ вляво и вдясно — друга, с надпис „Главен суперинтендант“. Често се чудеше дали някога ще стане „главен суперинтендант“.

Цялата сграда беше сякаш опустяла в утрото след Коледа, като „Мари Селест“ 1 1 Британско-американски търговски ветроходен кораб, открит на 4 декември 1872 г. в Атлантическия океан, без човек на борда и очевидно изоставен, при все че времето е било чудесно, а екипажът опитен. Корабът се намирал в отлично състояние, товарите били недокоснати, а личните вещи, вкл. ценностите на пътниците и екипажа били налице. Оттогава никой нито е чувал, нито виждал екипажа на кораба. Изчезването на екипажа на „Мари Селест“ често се цитира като най-голямата морска мистерия за всички времена, (бел. ред.). . Само в заседателната зала на горния етаж имаше неколцина членове на екипа по операция „Худини“. Те все още работеха денонощно, за да заловят серийния изнасилвач с прозвището Мъжа с обувките.

Докато чакаше чайника да заври, той се замисли за шапката на главния суперинтендант. Със сребристата лента, която я отличаваше от по-ниските чинове, определено беше много примамлива. Но се зачуди дали е достатъчно умен да се издигне до тази позиция — съмняваше се.

През годините брак Рой Грейс бе научил едно нещо за Санди — тя имаше съвсем ясна представа какъв иска да е светът ѝ и много бързо се гневеше, ако някакъв аспект от него не отговаряше на очакванията ѝ. В няколко случая избухванията ѝ заради несръчен сервитьор или пък продавач в магазин го бяха карали да се чувства доста неудобно. Но именно този ѝ темперамент бе част от онова, което го беше привлякло в нея. Тя му предоставяше цялата необходима подкрепа и ентусиазъм за успех в живота, малък или голям, но той просто трябваше да не забравя, че за нея провалът не е допустим.

Това отчасти обясняваше дълбокото ѝ негодувание и понякога гневните ѝ изблици заради това, че след години опити с почти всяко възможно лечение на безплодие все още не можеше да зачене детето, което и двамата отчаяно искаха.

Като си тананикаше думите от песента на Ерик Клептън „Промени света“, които, кой знае защо, изникнаха в ума му — Рой Грейс отнесе чашата с кафе на бюрото си в празната стая на детективите на втория етаж на полицейското управление на „Джон Стрийт“ в Брайтън. Тя имаше грозен син килим, бе претъпкана с редици разделени с прегради бюра и пълни картотеки и имаше изглед на изток — към белите стени и сияещите сини прозорци на сградата на „Американ Експрес“. Рой включи шумния бавен компютър, за да провери сводките от изминалата нощ. Докато чакаше машината да зареди, отпи от кафето и се наслади на цигара, като наруши наскоро въведената забрана за пушене в сградата на полицейското управление.

Почти всяка година правеха опит да внесат малко коледен дух в това място. От тавана висяха хартиени гирлянди. Лъскави ленти бяха провесени от картотеките. По няколко бюра имаше коледни картички.

Санди съвсем не беше впечатлена, че за три години това бе втората Коледа, в която той беше дежурен. И както бе отбелязала съвсем правдиво — беше гадно да се работи през тази седмица. Дори повечето от местните престъпници бяха по домовете си или в леговищата си.

По Коледа винаги имаше бум на внезапната смъртност и на самоубийствата. Това може и да бяха щастливи дни за онези, които имаха приятели и семейства, но носеха отчаяние и мъка за самотните, особено за старците, които дори нямаха достатъчно пари, за да стоплят домовете си. Но пък това беше спокоен период от гледна точка на сериозните престъпления — онези престъпления, които могат да дадат на един амбициозен млад детектив-сержант като него възможността да бъде забелязан от колегите си и да покаже на какво е способен.