Питер Джеймс - Мъртва като теб

Беше пил дори повече в новогодишните нощи през първите години след изчезването на Санди, когато най-близките им приятели Дик и Лесли Поуп не искаха и да чуят, че държи да си остане вкъщи, а настояваха да празнува с тях. И, сякаш това беше някакво наследство от Санди, той беше започнал все повече да намразва този празник.

Но сега, точно тази новогодишна нощ, беше съвсем различно. Беше по-трезвен — и по-щастлив — от когато и да било.

Като начало, Клео обожаваше самата идея за празнуването на Нова година. Което пък внасяше ирония във факта, че беше бременна и затова не можеше да пие. Но той нямаше нищо против; беше щастлив просто да бъде с нея и да празнува не само настъпващата година, но и тяхното общо бъдеще.

А в себе си празнуваше и факта, че сприхавата му шефка, Алисън Воспър, вече няма да убива ентусиазма му почти всеки ден. Очакваше с нетърпение срещата с новия си шеф в понеделник — помощник-началник на полицията Литър Риг.

Единственото, което бе успял да разузнае за този човек досега, беше, че държи всичко да се изпипва, обича да е лично ангажиран в случаите и не може да търпи глупаци.

За негово облекчение в главното управление в Съсекс Хаус утрото беше спокойно, затова той се захвана с бумащината, която го чакаше, и отбелязваше бърз прогрес, като редовно хвърляше по едно око на сводките за всички докладвани инциденти в Брайтън и Хоув, които се нижеха на екрана на компютъра.

Както и очакваше, имаше няколко инцидента в барове, кръчми и клубове — повечето сбивания и няколко дребни кражби. Забеляза и няколко дребни пътни инцидента, един случай на домашно насилие — бой между съпрузи, — едно оплакване от шумно парти, едно изгубено куче и откраднат мотопед, както и доклад за гол мъж, който тичал по „Уестърн Роуд“. Но сега се бе появило и едно сериозно престъпление. Беше докладвано за изнасилване в хотел „Метропол“ в Брайтън. Съобщението се бе появило на екрана само преди няколко минути — в 12,55.

Имаше четири основни категории изнасилвания — от непознат, от познат, от гадже и от партньор. До този момент в съобщението не се споменаваше нищо за извършителя. Новогодишната нощ беше време, когато някои мъже се напиваха до умопомрачение и се натрапваха на гаджетата или партньорките си, и по всяка вероятност този инцидент щеше да попадне в някоя от тези категории. Достатъчно сериозно, но не и за отдел „Тежки престъпления“.

След двайсет минути той се канеше да пресече шосето до супермаркета, който служеше за нещо като столова на полицията, за да си купи сандвич за обяд, когато телефонът на вътрешната линия иззвъня.

Обаждаше се Дейвид Алкорн, детектив-инспектор, когото Рой познаваше и харесваше. Алкорн работеше в най-натоварения участък в града, на „Джон Стрийт“, където самият Грейс бе прекарал първите си години в полицията като детектив, преди да премине към главното управление в Съсекс Хаус.

— Честита Нова година, Рой — каза Алкорн с обичайния си сардоничен тон, който направи думата „честита“ крайно неуместна.

— На теб също, Дейвид. Добре ли прекара снощи?

— Да. Е, не беше лошо. Трябваше да огранича малко пиячката, за да мога да дойда тук в седем сутринта. А ти?

— Кротко, но прекрасно — благодаря.

— Но ще трябва да те размърдам, Рой. Изглежда, имаме изнасилване от непознат в „Метропол“.

Той му предаде основните факти. Екип униформени отишли в хотела и се обадили на криминалния отдел. Служителка от Отдела за сексуални престъпления била на път към хотела, за да придружи жената до наскоро основаното специализирано звено, разследващо изнасилвания, в Центъра за разследване на сексуални посегателства в Кроули — следвоенен град, който се намираше в самия географски център на Съсекс.

Грейс си записа данните в един бележник.

— Благодаря, Дейвид — каза той. — Дръж ме в течение. Обади се, ако имаш нужда от помощ от екипа ми.

Последва кратка пауза и той почувства колебанието в гласа на детектива, когато заговори:

— Рой, може би има нещо, което прави случая донякъде политически ориентиран.

— Така ли?

— Жертвата е била на благотворителен бал снощи в „Метропол“. Информираха ме, че неколцина висши полицейски служители са присъствали на този бал.

— Имена?

— Началникът на полицията и жена му, като за начало.

Мамка му, помисли си Грейс, но премълча.

— Кой друг?

— Заместник-началникът. Един помощник-началник. Следваш ли мисълта ми?

Грейс определено я следваше.

— Може би трябва да изпратя някой от „Тежки престъпления“ да придружи служителката от „Сексуални престъпления“. Какво мислиш? Просто формално.