Питер Джеймс - Мъртва като теб

Харесваше начина, по който Клео се облича, но когато бяха заедно, тя рядко се заглеждаше по витрините на магазини за обувки или бутици. А Санди го правеше постоянно и понякога дори го вбесяваше.

— Рой, скъпи, всички жени знаят много за обувките! Те са част от тяхната женственост. Когато една жена си сложи страхотни обувки, се чувства секси! Та значи той просто е гледал как тя прави това?

— С петнайсетсантиметрово токче, така каза — отвърна той. — Накарал я да го вкара цялото няколко пъти, като през това време се докосвал.

— Това е ужасно. Извратено копеле.

— И става по-лошо.

— Кажи ми.

— Накарал я да се обърне по корем и вкарал токчето в ануса ѝ. Е? Да спирам ли?

— Значи на практика не я е изнасилил? В общоприетия смисъл.

— О, направил го е, но по-късно. И имал проблеми с ерекцията.

След няколко секунди размисъл тя каза:

— Защо, Рой? Какво би накарало някого да направи такова нещо?

Той сви рамене.

— Говорих с един психолог тази сутрин. Но той не ми каза нищо ново. Изнасилването от непознат, каквото изглежда е това, рядко е свързано единствено със секс. По-скоро е свързано с омраза към жените и желание да властваш над тях.

— Мислиш ли, че има връзка между онзи, който го е направил и Мъжа с обувките?

— Затова чета досието. Може и да е съвпадение. Или пък да е имитатор. Може и да е същият изнасилвач.

— А ти какво мислиш?

— Мъжа с обувките правеше същите неща на някои от жертвите си. Той също имаше проблеми с ерекцията. И винаги взимаше едната обувка на жената.

— А взел ли е обувка от днешната жертва?

— Взел ги е и двете, както и дрехите ѝ. А ако се съди по нейните думи, може и да става дума за травестит.

— Е, значи има известна разлика.

— Да.

— Какво ти подсказва инстинктът? Какво ти подсказва полицейският нюх?

— Да не правя прибързани заключения. Но… — Той замълча.

— Но?

Рой отново се вгледа в досието.

Събота, 3 януари

Накарайте хората да си спомнят къде са били и какво са правили в определен момент — в точно определен момент, — когато са чули за самолетите, които се разбиха в кулите близнаци на 11 септември, или когато принцеса Даяна умря, или когато са застреляли Джон Ленън, или пък, ако са достатъчно възрастни, когато Джон Ф. Кенеди е бил убит в Далас, Тексас, и те ще могат да ви кажат това, и то с изумителна точност.

Но с Рокси Пиърс не беше така. Най-значимите моменти в живота ѝ бяха в дните, когато тя най-сетне си купуваше обувките, за които бе копняла. Тя можеше да каже точно какво се е случило в света в деня, когато се е сдобила с първите си „Кристиан Луботен“. Първите си „Ферагамо“. Първите си „Маноло Бланик“.

Но днес всички сияещи кожени съкровища, наредени в шкафовете, ѝ изглеждаха съвсем незначителни, докато тя маршируваше по покрития със сив килим под на търговския център за луксозни обувки в Брайтън.

— О, да! О, Господи, да!

Тя оглеждаше глезените си. Бледи, леко синеещи от веничките под кожата, те бяха твърде тънки и кокалести. Не бяха от красивите ѝ особености, но пък днес изглеждаха напълно преобразени. Трябваше да признае, че днес определено са потресаващо красиви глезени. Тънките черни каишки се увиваха чувствено около тях — жизнени, страстни ластари, увити около бялата кожа над изпъкналата кост.

Тя беше самият сексапил!

Взря се в огледалото. Сексапилът отвърна на погледа ѝ! Гладка черна коса, страхотна фигура, и определено изглеждаше много по-млада от жена, която след три месеца ще навърши трийсет и седем години.

— Какво мислите? — попита тя продавачката, като отново се вгледа в отражението си. Във високите тънки токчета, извитата подметка и магично-черния блясък на кожата.

— За вас са правени! — отвърна уверено трийсетгодишната продавачка. — Просто само за вас са правени!

— И аз мисля така! — изписка Рокси. — И вие ли?

Беше толкова развълнувана, че неколцина купувачи в магазина хвърлиха поглед към нея. Брайтън беше доста оживен в първата съботна утрин на новата година. Ловците на намаления бяха в стихията си, защото коледните разпродажби навлизаха във втората си седмица и някои цени падаха още повече.

Само една клиентка в магазина не се обърна. Всеки би решил, че това е елегантно облечена жена на средна възраст с дълго тъмно палто, пуловер с обърната яка и скъпи на вид ботуши с висок ток. Само ако можеха да свалят малко поло яката, биха забелязали издайническата адамова ябълка.

Мъжът с женски дрехи не се озърташе, защото вече наблюдаваше Рокси. Наблюдаваше я дискретно от мига, в който тя поиска да изпробва обувките.