Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Джими Чу си го бива! — каза продавачката. — Определено си разбира от работата.

— Значи наистина мислите, че ми отиват? Не са много удобни за ходене.

Рокси беше нервна. Е, четиристотин осемдесет и пет лири си бяха много пари, особено в момента, когато софтуерният бизнес на съпруга ѝ беше пред срив, а нейната малка пиар агенция едва се крепеше.

Но тя трябваше да ги има!

Добре, с четиристотин осемдесет и пет лири можеха да се купят много неща.

Но нито едно от тях нямаше да ѝ достави такова удоволствие като тези обувки!

Искаше да ги покаже на приятелките си. Но повече от всичко искаше да ги носи пред Янис, нейния влудяващо секси любовник, с когото имаше връзка от шест седмици. Добре, не ѝ беше първият любовник за дванайсет години брак, но беше най-добрият. О, да. О, да!

Дори само мисълта за него извикваше голяма усмивка на лицето ѝ. После сърцето ѝ се сви от болка. Беше минала през всичко това вече два пъти и знаеше, че би трябвало да се поучи от опита. Коледа беше най-лошото време за любовни афери. Тогава офисите бяха затворени и повечето хора се отдаваха на семейни забавления. Макар че нямаха деца — нито тя, нито Дермът бяха искали деца, — тя бе принудена да придружи съпруга си при семейството му в Лондондери за цели четири дни по Коледа. И после още четири веднага след това с нейните родители — старците, както ги наричаше Дермът — чак в Норфолк.

В единствения ден преди края на годината, в който смятаха да се видят, Янис, който имаше два гръцки ресторанта в Брайтън и още няколко в Уортинг и Истборн, трябваше да отлети неочаквано за Атина, защото баща му бе получил сърдечен удар.

Днес следобед щяха да се срещнат за първи път след деня преди Бъдни вечер — това ѝ се струваше преди цял месец. Не, преди два. Преди година. Цяла вечност! Тя жадуваше за него. Копнееше за него. Умираше за него.

И ето, вече реши, искаше да носи тези обувки пред него!

Янис си падаше по това. Обичаше да сваля обувките ѝ, да вдишва аромата им, миришеше ги, после вдишваше, сякаш опитваше хубаво вино пред някой горд сомелиер. Може би щеше да иска тя да остане с тези „Джими Чу“ днес! Усети как от тази мисъл става опасно влажна.

— Знаете ли, най-хубавото на тези обувки е, че можете да ги носите с всичко — продължи продавачката. — Изглеждат страхотно с тези дънки.

— Мислите ли?

Глупав въпрос. Разбира се, че продавачката мислеше така. Тя би казала, че изглежда добре с обувките, дори да беше облечена с чувал за боклук, пълен с рибешки глави.

Рокси носеше тези прилепнали към краката скъсани дънки, защото Янис бе казал, че задникът ѝ изглежда страхотно в тях. И той обичаше да сваля ципа им и да ги смъква бавно надолу, като ѝ говореше с плътния си глас със силен акцент, че това е сякаш белиш красив зрял плод. Тя харесваше тези романтични глупости. Дермът не правеше нищо секси напоследък. Неговата идея за предварителна игра бе да прекоси пода до леглото само по чорапи и слипове и да пръдне два пъти.

— Да, мисля! — каза разпалено продавачката.

— Предполагам, че нямат някакво намаление? Не са ли част от разпродажба или нещо такова?

— Опасявам се, че не. Съжалявам. Те са ново зареждане, току-що ги получихме.

— Такъв ми бил късметът!

— Искате ли да видите и чантата, която върви с тях!

— По-добре да не я гледам — отвърна Рокси. — Не смея.

Но продавачката все пак ѝ я показа. Беше разкошна.

Рокси бързо стигна до заключение, че обувките изглеждат някак голи без чантата. Ако не я купеше, щеше да съжалява, знаеше си го.

Тъй като в магазина имаше много хора и мислите ѝ бяха напълно заети с проблема как ще запази тази покупка в тайна от Дермът, тя изобщо не забеляза другите клиенти, включително жената с поло яката, която оглеждаше чифт обувки съвсем близо зад нея. Рокси си мислеше, че трябва да грабне извлечението от кредитната си карта още когато то пристигне, и да го изгори. Все пак това си бяха нейни пари, нали?

— В списъка с клиенти ли сте, мадам? — попита продавачката.

— Да.

— Ако ми кажете пощенския си код, ще попълня данните ви.

Рокси каза кода на продавачката, която го набра на компютъра до касата.

Мъжът зад Рокси набра бързо нещо на малък електронен бележник. След няколко секунди се появи адресът ѝ. Но той нямаше нужда да го чете от екрана.

— Мисис Пиърс, „Дроувуей“ 76?

— Точно така — каза Рокси.

— Добре. Общо хиляда сто двайсет и три лири. Как желаете да платите?

Рокси подаде кредитната си карта.

Мъжът в женски дрехи излезе от магазина, като поклащаше бедра. Всъщност след доста практика бе успял да развие много секси походка. След миг беше погълнат от тълпата купувачи по „Брайтън Лейнс“, а токчетата му потракваха по сухия студен тротоар.