Питер Джеймс - Мъртва като теб

Тук беше и Глен Брансън — не че присъствието му беше необходимо, но Грейс беше решил, че е по-добре да го ангажира с нещо, отколкото да го остави да страда за пагубната си раздяла.

Винаги беше странно да присъства на аутопсия на труп, когато Клео беше на работа. Тук тя му беше почти чужда, оживена, ефикасна и хладна. Е, от време на време му хвърляше по някоя усмивка.

От началото на аутопсията Надюшка усърдно взимаше проба от всеки сантиметър на кожата на трупа, прибираше я в отделна торбичка, с надеждата, че бъдат открити кожни или семенни клетки, невидими за просто око, или пък косъм или нишка.

Грейс се взираше в тялото като хипнотизиран. Кожата беше почти черна от разложението, мумифицирана. Дългата кестенява коса се беше запазила добре. Гърдите, макар и сбръчкани, ясно се забелязваха, както и пубисното окосмяване.

На тила имаше вдлъбнатина, явно от тежък удар или падане. Преди да премине към подробния преглед, само от видяното досега, Надюшка заключи, че раната е била смъртоносна.

Джоан обяви, че зъбите показват, че жената е към двайсетгодишна.

Възрастта на Рейчъл Райън.

Така ли би изглеждала Рейчъл Райън сега?

Мъртва като теб?

В опит да определи по-точно възрастта ѝ, Надюшка отстраняваше част от кожата на врата на трупа, за да открие ключицата. Джоан Мейджър гледаше внимателно.

Криминалният археолог внезапно се оживи.

— Да, вижте! Вижте ключицата! Няма и следа от сливане на междинната ключица. Това се случва около трийсетте. Затова можем да кажем с известна сигурност, че тя е доста под трийсет години — в началото на двайсетте. Ще мога да ви дам по-точни данни, когато разкрием по-голяма част от скелета.

Грейс се взираше в лицето на мъртвата, обзет от ужасна тъга.

Рейчъл Райън, ти ли си това?

Ставаше все по-сигурен в това.

Спомни си разговора с притеснените ѝ родители в онези ужасни дни след изчезването ѝ през деветдесет и седма. Спомняше си лицето ѝ, всяка черта, въпреки че бяха минали толкова години. Това усмихнато, щастливо, красиво лице: младо лице, пълно с живот.

Нима най-сетне те открих, Рейчъл? Твърде късно, знам. Съжалявам, че закъснях толкова много. Моля те, прости ми. Направих всичко по силите си.

ДНК тестът щеше да покаже дали е прав, а нямаше да е проблем да се снабди с проба. И патологът и криминалният археолог бяха изключително впечатлени от състоянието на трупа. Надюшка обяви, че бил по-добре запазен от няколкоседмични трупове, и обясни това с факта, че е била увита с два пласта найлон и погребана в суха почва.

В този миг тя взимаше проби от вагината, прибираше ги внимателно в отделни торбички, докато навлизаше все по-дълбоко.

Грейс продължи да се взира в тялото, в дванайсетте изминали години. И внезапно се зачуди дали един ден ще стои в някоя морга, ще гледа мъртво тяло и ще потвърди, че това е Санди.

— Забележително! — обяви Надюшка. — Вагината е напълно запазена!

Грейс не можеше да откъсне очи от трупа. Дългата кестенява коса изглеждаше почти неприлично добре запазена в сравнение със съсухрения скалп. Това, че косата и ноктите продължават да растат след смъртта, беше мит. Прозаичната истина бе, че кожата се свиваше. Всичко спираше при смъртта, освен паразитните клетки в тялото, които ликуваха заради факта, че мозъкът не може вече да изпраща антитела, които да ги унищожат. Така че, докато кожата ти се свива и сбръчква, разяждана отвътре, косата и ноктите се оголват все повече.

— О, Господи! — възкликна внезапно Надюшка. — Вижте какво имаме тук.

Грейс се обърна стреснат към нея. Тя държеше малък метален предмет с тънка дръжка. В края му висеше нещо. Първо Грейс си помисли, че е парченце откъсната плът.

После, когато се вгледа по-внимателно, осъзна какво е.

Презерватив.

Неделя, 18 януари

Той отлепи тиксото от устата на Джеси и докато отделяше последния пласт от кожата, устните и косата ѝ, тя изкрещя от болка и жадно си пое въздух. Заля я моментно облекчение, че вече може да диша нормално.

— Е, радвам се да се запознаем както подобава — каза той през процепа на качулката.

Включи лампата в микробуса и за първи път тя успя да го огледа добре. Седеше на седалката и се взираше в нея. Не изглеждаше никак едър, нито силен, дори облечен с мъжкарските кожени дрехи на моторист. Каската му лежеше на пода, а в нея бяха сгънати дебелите ръкавици. На ръцете му имаше латексови.

— Жадна ли си?

Беше я извлачил по пода и подпрял гърба ѝ на стената. Тя гледаше отчаяно бутилката с вода, която той и подаде, и кимна. Не можеше да говори, устата ѝ беше пресъхнала. После очите ѝ се стрелнаха към ловджийския нож, който той държеше в другата си ръка. Не че имаше нужда от него; ръцете ѝ бяха завързани зад гърба, а краката все още облепени на глезените и коленете.