Питер Джеймс - Мъртва като теб

А щом дойдеше нейният шанс, и този мъж вече нямаше да може да я тормози.

Той отлепи тиксото от глезените ѝ. Тя започна да движи крака, за да възстанови кръвообращението си, а той отиде до мивката и пусна крана.

— Топла вода за теб! — обърна се и я изгледа. — Сега ще ти освободя ръцете, за да можеш да са измиеш и избръснеш. Помниш ли какво ти казах?

Тя кимна.

— Кажи го.

— Помня какво ми каза.

Той сряза тиксото на китките ѝ и ѝ нареди да го отлепи.

Тя разтърси ръце за няколко секунди, за да премине изтръпването, после хвана крайчеца на лентата и започна да я отлепя. Той държеше ножа насочен към нея през цялото време, като прокарваше пръст по острието му.

— Пусни ги на пода — каза ѝ, когато видя, че се чуди къде да остави лентите.

После посегна надолу, взе кожената обувка и ѝ подаде.

— Помириши я!

Тя се смръщи.

— Вдигни я до носа си. Вдъхни миризмата!

Тя помириса силния аромат на кожа.

— Хубаво е, нали?

Очите му за миг се насочиха към обувката и тя видя проблясък в тях. Беше се разсеял. Сега обувката беше привлякла вниманието му. Тя я вдигна отново към лицето си, като се престори, че я мирише, и лекичко я завъртя така, че вече я държеше за носа. В същото време започна да присвива колене, сякаш за да възстанови кръвообращението си.

— Ти ли си онзи, за когото пишат вестниците. Онзи с малката пишка? — попита тя внезапно.

Той се извъртя рязко към нея. И в този миг тя се изви назад, изпъна колене, скочи високо и го изрита в брадичката. Той полетя нагоре и удари главата си в тавана на микробуса. Падна на пода, а ножът изхвърча настрани.

Преди той да успее да се съвземе, тя отново беше на крака и сваляше качулката му. Той изглеждаше направо жалък без нея — като малък стреснат молец. Тя заби токчето на обувката в дясното му око.

Той закрещя. Ужасяващ вой от болка, шок и ярост. По лицето му рукна кръв. Тя грабна ножа от пода, отвори плъзгащата се врата и изскочи навън, като почти полетя с главата напред в катранения мрак. Зад нея воят продължаваше — вой на ранено животно.

Тя затича по нещо твърдо. После около нея се появи светлина.

Мамка му!

Как може да е толкова глупава. Трябваше да вземе фенерчето!

За миг зърна една вагонетка на прашасали релси. Зърна и част от металната пътека, която вървеше по стената. Нещо като огромни турбини.

Къде беше вратата?

Чу че той крещи от болка и ярост:

— Майната ти, няма да се измъкнеш, няма да се измъкнеш, кучко!

Тя стисна ножа. Лъчът на фенерчето светна право в лицето ѝ и я заслепи. Обърна се. Видя огромни врати над железопътни релси. През тях влизаха вагонетките. Хукна натам, като следваше лъча.

Докато не стигна до заключената с катинар верига.

Неделя, 18 януари

Джеси се обърна и се втренчи право в лъча, мислите ѝ препускаха. Той нямаше пистолет, беше сигурна в това. Иначе щеше да я заплаши с него, а не с ножа. Беше ранен. Не беше едър. А тя имаше нож. И можеше да се защитава. Но той все още я плашеше.

Трябваше да има и друг изход.

После фенерчето изгасна.

Тя примигна в мрака, сякаш така щеше да го прогони или пък някак да го освети. Сърцето ѝ бумтеше, чуваше тежкото си дишане. Опита се да се успокои.

Сега бяха равни, но той имаше едно предимство. Познаваше мястото.

Дали сега се промъкваше към нея?

На лъча на фенерчето беше видяла вляво огромно пространство с нещо като силоз в единия край. Тръгна натам, но почти веднага се препъна. Чу се силен метален трясък, сякаш нещо се изтърколи пред краката ѝ и след няколко секунди се чу плисък — беше паднало във вода.

Мамка му!

Остана неподвижна. После си спомни за телефона!

Ако успееше да се върне в микробуса, можеше да се обади за помощ. После, все по-паникьосана, се запита: На кого да се обади? Къде беше? Беше затворена в някаква шибана стара индустриална сграда незнайно къде. Как да обясни това на полицията.

Той вече беше в задната част на микробуса. Лицето му се разкъсваше от агония, не можеше да вижда с дясното око, но не му пукаше, не и в момента. Пукаше му само за едно — да хване кучката. Тя беше видяла лицето му.

Трябваше да я намери. Трябваше да ѝ попречи да избяга.

Трябваше, защото тя можеше да го издаде.

А той знаеше как да я намери.

Не искаше да разкрива позицията си, като светне фенерчето, затова тръгна бавно в мрака, като опипваше интериора на микробуса, докато не откри онова, което търсеше. Очилата за нощно виждане.

Откри я за секунди. Зелена фигурка, която се движеше бавно наляво, като на забавен кадър.