Питер Джеймс - Мъртва като теб

Мислиш се за много умна, нали?

Огледа се за някакво оръжие. Нещо тежко, с което да я повали. Отвори шкафа под мивката, но беше толкова тъмно, че не видя нищо, дори с очилата. Затова светна за миг фенерчето и лъчът ослепи болезнено дясното му око и го стресна така, че той изтърва фенерчето и падна по гръб.

Джеси чу трясъка. Погледна в посоката, от която идваше, и за миг видя светлина в микробуса. Забърза към силоза, който беше видяла, като постоянно се препъваше и удряше главата си в някакви предмети. Потисна стона си. Продължи, протегнала ръце в мрака, докато не напипа някаква метална подпора.

Дали беше една от колоните на силоза?

Продължи бавно напред, като опипваше основата на силоза. Пропълзя под него и се изправи, вдишваше тежко прашния въздух. После докосна нещо, което ѝ заприлича на стълба.

Той продължи търсенето, като отваряше трескаво всички чекмеджета. В последното намери няколко инструмента. Сред тях имаше и голям, тежък гаечен ключ. Взе го, изгарян от засилващата се болка в дясното око. Кръвта се стичаше по лицето му. Нагласи очилата, отида до вратата и се огледа.

Кучката беше изчезнала.

Не му пукаше. Щеше да я намери. Познаваше този хангар като дланта си. Беше надзиравал инсталирането на всички камери тук. В тази сграда имаше огромни пещи, в които смес от варовик, глина, пясък и шлака се загряваше до хиляда и петстотин градуса, после се изливаше в двете огромни турбини за охлаждане, минаваше към мелачките и накрая към серията силози, откъдето се товареше на чакащите вагонетки. Ако кучката искаше да се крие, тук имаше много подходящи места за това.

Но само един изход.

А ключовете за катинарите бяха в джоба му.

Неделя, 18 януари

Рой Грейс отложи вечерния брифинг за седем и половина, за да може да даде информация за откритото при ексхумацията.

Остави Глен Брансън в моргата, за да наблюдава аутопсията, която още не беше приключила и изглежда нямаше да приключи скоро. Челюстта на трупа беше счупена, а черепът — пукнат. Именно тази фрактура беше довела до смъртта.

Грейс се надяваше да успеят да идентифицират мъртвата и да постигне главната цел, заради която беше поискал ексхумацията — да се сдобият с ДНК на извършителя от откритите космени фоликули и от семенните клетки, които според Надюшка де Санча и Джоан Мейджър се съдържаха в намерения презерватив. Криминалният археолог смяташе, че въпреки дванайсетте години в земята има голям шанс да извлекат ДНК.

Тези улики бяха изпратени с охладителен контейнер в лабораторията, която той предпочиташе заради експедитивността ѝ и с която имаше добри работни отношения — „Орхид Селмарк“. Те бяха обещали да започнат веднага щом получат пробите. Но процесът сам по себе си беше дълъг, така че дори и да работеха денонощно, резултати можеха да се очакват едва рано следобед на следващия ден — понеделник. Увериха го, че ще му се обадят, щом са готови.

Той зае мястото си и се обърна към екипа. Осведоми ги за новите разкрития и попита дали има друг напредък.

Бела Мои заговори първа, като извади снимки на млада жена с рошава коса.

— Сър, това е снимка на една от издирваните жени в града. Настоящото ѝ име — защото има доста имена — е Дона Аспинал. Знае се, че е наркоманка, съобщавано е за случаи, когато е бягала, без да плати, от влакове и таксита. Издадена е заповед за задържането ѝ и е издирвана за няколко опита за нападение и едно нападение. Идентифицирана е от двамата полицаи под прикритие от снощната операция — ухапала е единия по ръката, когато са заловили Джон Къридж.

Грейс се вгледа в снимката и започна да осъзнава положението.

— Искаш да кажеш, че Къридж говори истината?

— Искам да кажа, че говори истината по отношение на тази жена.

Той се замисли. Къридж беше задържан за двайсет и четири часа. Максималният период на задържането, без да бъде предявено обвинение, беше трийсет и шест часа. Трябваше да пуснат таксиметровия шофьор в девет и половина утре, освен ако нямаха достатъчно основателна причина, за да убедят някой съдия да го остави за по-дълго в ареста. А все още нямаха доказателство, че изчезването на Джеси Шелдън е дело на Мъжа с обувките. Ако адвокатът на Къридж се докопаше до това — а най-вероятно вече го беше направил, — щяха да си имат проблеми. Грейс трябваше да измисли нещо и да поиска от съда заповед за удължаване на задържането.

— Добре, благодаря ти, Бела.