Питер Джеймс - Мъртва като теб

Никой от събралите се специалисти не можеше да предположи какво е състоянието на тялото в ковчега, имаше твърде много неизвестни. Не знаеха дори чие е или колко дълго е престояло, преди да бъде погребано. Главният фактор беше влагата в почвата. Но тук почвата беше варовита, на възвишение, и вероятно далеч от подпочвени води, затова беше относително суха. Така или иначе всичко щеше да стане ясно съвсем скоро.

Той допи чая си и тъкмо щеше да се връща в палатката, когато телефонът му иззвъня. Беше Кевин Спинела.

— Да не би звездата на „Аргус“ да има нужда от неделно заглавие? — попита Грейс вместо поздрав.

В слушалката се чуваше воят на вятъра и бученето на големия портативен генератор наблизо.

— Съжалявам — изкрещя репортерът. — Не те чувам!

Грейс повтори въпроса си.

— Всъщност обиколих местните гробища, опитвах се да те открия. Има ли шанс да вляза?

— Разбира се, резервирай си парцел, после иди да те блъсне някой автобус.

— Ха-ха! Имам предвид сега.

— Съжалявам, не.

— Добре. Какво имаш за мен?

— Не повече от това, което виждаш и отвън в момента. Обади се след час, може да знам нещо тогава.

— Извинявай, но си мислех, че търсиш младата жена, която изчезна снощи. Джеси Шелдън. Защо си дошъл да копаеш осемдесетгодишна старица?

— Ти си копаеш новините, понякога и аз си върша работата с копане — отвърна Грейс, като отново се зачуди как репортерът е толкова навътре в нещата.

Джоан Мейджър внезапно се появи от главната палатка и му махна.

— Рой!

Той затвори.

— Стигнаха до ковчега! Добри новини. Непокътнат е! И на табелката пише „Моли Уинифред Глосъп“, така че сме уцелили!

Грейс я последва вътре. Миризмата вече беше ужасна и сега, когато палатката беше затворена, той се опита да диша само през устата. Тук беше претъпкано, като на снимачна площадка. Прожектори на стойки бяха подредени около гроба и купчината пръст в другия му край. Няколко видеокамери записваха случващото се.

Повечето хора тук също имаха проблеми с вонята. С изключение на четиримата от специалното звено за претърсване. Те носеха бели защитни костюми с апарати за дишане на устата. Двама от тях бяха коленичили на капака на ковчега и завинтваха куките, в които щяха да закачат кабелите на лебедката, която другите двама тъкмо поставяха на позиция.

Джоан Мейджър пое контрола над работата и през следващия час разкопаваха страните на ковчега и под основата му, за да могат да прекарат въжетата. Междувременно тя събра в пликчета мостри от почвата отгоре, отстрани и под ковчега, за по-късно изследване, в случай че нещо от съдържанието на ковчега се беше просмукало в пръстта.

Когато тя приключи, двама специалисти по ексхумациите закачиха въжета за четирите куки, прекараха други две под ковчега и излязоха от гроба.

— Добре — каза единият. — Готови сме.

Всички отстъпиха назад.

Полицейският свещеник пристъпи към гроба с молитвеник в ръце. Помоли за тишина, после прочете кратка молитва, с която приветстваше отново на този свят онзи, който се намираше в ковчега.

Грейс установи, че молитвата е изненадващо трогателна, сякаш посрещаха отдавна заминал пътник.

Другите членове на екипа по ексхумацията започнаха да дърпат здравите въжета. За един кратък миг нищо не се случи. После се чу странен звук, сякаш въздишка, когато земята неохотно пусна онова, което смяташе за свое. И внезапно ковчегът започна да се издига.

Издигаше се, люлееше се, стържеше в стените на гроба, макарата скърцаше, докато най-сетне дъното му не се издигна на няколко сантиметра от дупката. Всички в палатката гледаха с мълчаливо благоговение. Няколко буци пръст се претърколиха обратно в гроба.

Грейс се взираше в светлото дърво. Беше се запазило удивително добре, сякаш бе престояло в земята само няколко дни, а не дванайсет години. Е, какви тайни криеш? Моля те, Боже, нека е свързано с Мъжа с обувките.

Главният патолог, Надюшка де Санча, щеше да ги чака в моргата веднага щом тялото бъдеше натоварено на микробуса на съдебна медицина.

Внезапно се чу оглушително пращене, като гръмотевица. Всички в палатката подскочиха.

Нещо с формата и размерите на човешко тяло, увито в черен найлон и омотано с тиксо, се стовари от дъното на ковчега право в гроба.

Неделя, 18 януари

Джеси се бореше за въздух. Изпаднала в паника, тя се мяташе насам-натам, опитваше се да извърне глава настрани, за да отпуши поне малко носа си. Бенедикт, Бен, Бен, моля те, ела. Моля те, помогни ми. Моля те, не ме оставяй да умра тук. Моля те.