Питер Джеймс - Мъртва като теб

Вероятно стана така, защото ѝ се обади у дома след полунощ и я събуди — ако се съдеше по сънливия ѝ глас. Колкото повече се разсънваше, толкова по деспотична ставаше. Но пък беше достатъчно голям професионалист, за да го изслуша внимателно, като го прекъсваше само за да си доизясни някоя подробност.

— Молите ме за голяма услуга, детектив-суперинтендант — каза тя, когато той приключи.

— Зная.

— В Съсекс сме го правили само два пъти. Не може да се разреши лесно подобно нещо. Наистина искате много.

— Но това е обикновена критична ситуация, мадам — каза Грейс, като реши да се обръща официално към нея.

— Само по думите на приятеля на едно изчезнало момиче?

— Свързахме се с много от приятелите на Джеси Шелдън, по списъка, даден ни от годеника ѝ. Най-добрата ѝ приятелка е получила съобщение от нея миналия вторник, със снимка на чифт обувки, които си е купила специално за тази вечер. Те са същите като обувката, която открихме на тротоара пред къщата ѝ, където Джеси е била отвлечена.

— И сте сигурен, че годеникът ѝ не е замесен по никакъв начин?

— Да, той е изключен като заподозрян. Както и тримата ни настоящи заподозрени по случаите на Мъжа с обувките.

Беше потвърдено, че Касиън Пюи е бил на курс в Полицейския тренировъчен център в Брамшил. Дарън Спайсър се беше прибрал в приюта в седем и половина и нямаше как да е извършил отвличането, а Джон Къридж вече беше в ареста.

След няколко секунди тя каза:

— Тези неща се правят рано сутрин, обикновено по зазоряване, за да не се шокира обществеността. Това означава понеделник сутринта, най-рано.

— Твърде късно е. Това означава да забавим с трийсет часа търсенето на улики, които могат да ни помогнат. И чак в средата на седмицата, най-рано, да получим евентуални съвпадения. Мисля, че всеки час е критичен. Не можем да чакаме толкова дълго. Въпросът може да е на живот и смърт.

Настъпи дълга тишина. Грейс знаеше, че иска твърде голям кредит на доверие. Поемаше огромен риск, като отправяше такава молба. Все още не беше напълно сигурно, че Джеси Шелдън е отвлечена. А и беше малко вероятно да открият някакви улики, които да помогнат на разследването. Но той беше говорил с Джоан Мейджър, криминалния археолог на съсекското главно управление, и тя му каза, че си струва да опитат.

В момента му се оказваше такъв натиск, че той бе готов да се хване за сламка. Но вярваше, че това, за което молеше сега, е нещо повече от сламка.

Гласът ѝ стана още по-сериозен:

— Искате да го направим на общественото гробище посред бял ден в неделя, така ли? Как според вас ще се чувстват опечалените, които са отишли на гроба на близките си?

— Сигурен съм, че ще са много стресирани — отвърна той. — Но няма да са и наполовина толкова стресирани, колкото Джеси Шелдън, която изчезна. Смятам, че е отвлечена от Мъжа с обувките. Но може и да греша. Може вече да сме закъснели. Но ако има някакъв шанс да ѝ спасим живота, то това е по-важно от наранените чувства на неколцина опечалени, които вероятно, след като си тръгнат от гробището, ще се отбият в супермаркета — каза той.

— Добре — отвърна тя. — Ще подпиша заповедта. Само бъдете възможно най-дискретни. Сигурна съм, че ще бъдете.

— Разбира се.

— Ще се видим в кабинета ми след трийсет минути. Да смятам ли, че сте участвали в подобно нещо и преди?

— Не, не съм.

— Няма да повярвате с каква бумащина е свързано.

Грейс можеше да повярва. Но в момента беше по-заинтересуван да спаси Джеси Шелдън, отколкото от спокойствието на неколцина чиновници. Но не искаше да рискува, като ѝ каже нещо толкова оскърбително. Благодаря ѝ и каза, че ще се срещнат след половин час.

Неделя, 18 януари

Джеси чу познатото стържене на страничната врата. После микробусът се разклати леко и тя чу стъпки до себе си. Тресеше се от ужас.

След миг беше заслепена от лъч светлина, насочен право в лицето ѝ.

Звучеше побеснял:

— Смърдиш. Смърдиш на урина. Подмокрила си се. Мръсна крава.

Лъчът се отмести от лицето ѝ. Тя погледна нагоре примигвайки. Сега той насочваше лъча към закачуленото си лице, нарочно, за да може тя да го види.

— Не харесвам мръсни жени — каза той. — Цялата си мръсна. Как очакваш да ми доставиш удоволствие, когато смърдиш така?

Тя го погледна умолително.

Моля те, развържи ме. Моля те, отпуши устата ми. Ще направя всичко. Няма да се боря. Ще направя всичко. Моля те. Ще направя каквото поискаш, а после ме пусни. Става ли? Съгласен ли си?