Питер Джеймс - Мъртва като теб

Най-отгоре имаше надпис:

„Дж. Бънд и синове“, погребално бюро

Приближи се, за да прочете и ситния шрифт отдолу:

Регистрационен формуляр № Д5678

Г-жа Моли Уинифред Глосъп

2 януари, 1998 г., възраст 81 г.

Прочете всяка дума от формуляра. Той представляваше подробен списък:

■Такса за църквата

■Такса за лекар

Такса за изваждане на пейсмейкър

Такса за кремация

■Такса за гробокопачи

■Такса за принтиране

■ Цветя

■Некролози

■Ковчег

Касетка за останки

Такса за органист

■ Гробищна такса

Такса за погребение в църковния двор

■Такса за свещеник

■Такса за църквата

Погребение: на 12 януари, 1998 г. 11 сутринта, гробище „Лаун Мемориъл“, Удингдийн

Пак прочете формуляра. После отново, като хипнотизиран. Върна се дванайсет години назад. До онова овъглено тяло на масата в брайтънската морга. Тялото, което бяха открили в опожарения форд „Транзит“ и което така и не беше идентифицирано. Съгласно правилника го задържаха две години, преди да го погребат в гробището „Удвейл“ за сметка на общината.

През дългата си кариера Грейс беше видял много ужасяващи гледки, но повечето от тях бе успял да прогони от паметта си. Само няколко, брояха се на пръсти, щеше да носи в ума си до края. И една от тях беше мисълта за онази старица и мистерията около нея.

Но сега, докато стоеше в дъното на порутения стар гараж, нещо най-сетне започна да си идва на мястото.

Вече беше сигурен, че знае коя е онази старица.

Моли Уинифред Глосъп.

Но тогава кой беше погребан в единайсет сутринта, понеделник, дванайсети януари, хиляда деветстотин деветдесет и осма година в гробището „Лаун Мемориъл“ в Удингдийн?

Беше абсолютно сигурен, че знае отговора.

Неделя, 18 януари

В полумрака Джеси отново чу вибрацията на телефона си. Беше много жадна и нямаше представа кое време е. Долавяше слаба сива светлина. Дали се зазоряваше? По едно време се унесе в дрямка, но се събуди със сепване, в паника, не можеше да диша през запушения си нос и се опитваше да си поеме дъх.

Раменете я боляха ужасно, защото ръцете ѝ бяха изпънати напред. Отвсякъде се чуваха шумове — потракване, скърцане, потропване, стържене. И с всеки нов звук тя се ужасяваше, че мъжът се връща, че може да се промъкне зад нея всеки момент. В ума ѝ постоянно бушуваше същински въртоп от страх и объркани мисли. Кой беше той? Защо я беше довел тук, където и да беше? Какво възнамеряваше да прави с нея? Какво искаше?

Не можеше да спре да мисли за филмите на ужасите, които я бяха плашили най-много. Опита се да ги прогони, да мисли за нещо хубаво. Например за последната им ваканция с Бенедикт на остров Наксос. За сватбата, за която мечтаеха, за бъдещия им съвместен живот.

Къде ли си сега, скъпи Бенедикт?

Вибрирането продължаваше. Четири позвънявания, после спря. Дали беше получила съобщение? Дали беше от Бенедикт? От родителите ѝ? Отново се опита да се освободи. Дърпаше се и трепереше, бореше се да разхлаби тиксото на китките си. Но не постигна нищо — само се мяташе болезнено, а раменете ѝ щяха да изскочат от ставите, блъска се в пода, докато не се изтощи напълно.

После можеше само да лежи, напълно безсилна, влагата по слабините и бедрата ѝ вече не беше топла и започваше да щипе кожата ѝ. Бузата също я сърбеше и тя отчаяно искаше да я почеше. И през цялото време се опитваше да преглъща жлъчката, която се вдигаше към гърлото ѝ и можеше да я задави. Да щеше да се задави, ако повърнеше при запушена уста.

Отново заплака, очите я смъдяха от солта на сълзите.

Моля ви, някой да ми помогне, моля ви.

За миг се зачуди дали да не се остави да повърне, да се задави и да умре. Да сложи край, преди онзи мъж да се върне и да извърши ужасните неща, които си беше наумил. Поне щеше да го лиши от удоволствието.

Но вместо това тя таеше вяра в мъжа, когото обичаше, затвори очи и се замоли за първи път от много време. Не можа да си спомни веднага думите на молитвата.

Тъкмо я изрече и телефонът ѝ иззвъня отново. Обичайните четири позвънявания, после спря. И се чу друг звук.

Познат звук.

Звук, от който се смрази.

Ревът на мотор.

Неделя, 18 януари

Главният съдебният следовател на Брайтън и Хоув беше една пълна дама. Когато беше в лошо настроение, тя беше страховита за служителите си, както и за доста от обръгналите на всичко полицаи. Но Грейс знаеше, че тя е много разумен и състрадателен човек и лично той никога не беше имал проблеми с нея. Досега.