Питер Джеймс - Мъртва като теб

Умът ѝ блокира от ужас. Тя дишаше рязко и накъсано, панически, гърдите ѝ бумтяха и изгаряше от гняв.

Микробусът спря. Мъжът пак слезе и тя чу трещенето на метална врата, после ужасното стържене на метал в някаква твърда повърхност. Той се качи отново в буса, затръшна вратата и подкара напред, като пусна фаровете.

Трябва да му говоря.

Сега вече виждаше пред предното стъкло, че се намират в огромна, изоставена индустриална сграда с височината на самолетен хангар, или на няколко самолетни хангара. Фаровете за кратко показаха един метален мост с перила, който вървеше около стените високо горе и мрежа от нещо като огромни прашни ракетни цилиндри за гориво, които се простираха в далечината, поддържани от масивни стойки от метал и бетон. Когато завиха, видя как металния мост изчезва в развалини, имаше и ръждясали вагонетки, покрити с графити, които изглеждаха непомествани от десетилетия.

Микробусът спря.

Тя така трепереше от ужас, че не можеше да мисли.

Мъжът изключи двигателя и слезе. Тя го чу да се отдалечава, после чу метален отекващ трясък, последван от подрънкването на нещо като верига. Мъжът се върна към микробуса.

След няколко секунди вратата се плъзна и той се качи отзад при нея. Освети я с фенерчето, първо лицето, а после и цялото тяло. Тя се втренчи в закачуленото лице, като трепереше от ужас.

Можеше да го изрита, помисли си в пристъп на ярост. Въпреки че краката ѝ бяха вързани, пак можеше да ги свие и да го изрита, но нямаше смисъл, докато ръцете ѝ бяха зад гърба. Само щеше да го вбеси.

Трябваше да говори с него. Спомняше си съветите, които беше чела във вестниците, от оцелели след отвличане хора. Трябва да се опиташ да изградиш връзка с похитителите. Тогава им е по-трудно да те наранят. Някак си трябваше да го накара да ѝ отпуши устата, за да може да говори с него. Да разбере какво иска от нея.

— Не трябваше да ме риташ — каза той внезапно. — Купих ти хубави нови обувки, същите като онези, които щеше да обуеш тази вечер — за бала с Бенедикт и родителите ти. Но всички сте еднакви, жени. Мислите се за много силни. Обувате тези секси обувки, за да примамите мъжа, а десет години по-късно се превръщате в дебели целулитни изчадия с отпуснат корем. Някой трябва да ви даде урок, дори да се наложи да го направя само с една обувка.

Тя се опита да заговори.

Той се наведе и с внезапно, изненадващо движение, я обърна по корем, после седна на краката ѝ и ги прикова към пода с тежестта си. Тя усети как нещо се увива около глезените ѝ и се стяга. Той се изправи и краката ѝ бяха издърпани наляво. След няколко секунди ги издърпа надясно. Тя се опита да ги раздвижи, но не успя.

Чу звън на метал и миг по-късно почувства как нещо студено и твърдо да се увива около врата ѝ и се стяга. Рязко изщракване — като от ключалка. Внезапно главата ѝ бе дръпната напред, после надясно. Чу още едно изщракване, пак като от ключалка. После главата ѝ беше издърпана наляво. Още едно изщракване.

Тя беше разпъната като на средновековен уред за мъчения. Не можеше да помръдне главата, ръцете и краката си. Опита се да диша, но носът ѝ пак беше запушен. Разтресе се от нарастващата паника.

— Трябва да изляза сега. Очакват ме за вечеря — каза той. — Ще се видим утре. Аста ла виста!

Тя измуча от ужас.

Не, моля те! Не, моля те, не ме оставяй така с лицето надолу! Не мога да дишам! Моля те, имам клаустрофобия. Моля те…

Чу как вратата се затръшва.

После стъпки. Далечно стържене и подрънкване на метал.

След това заработи двигател, бученето се отдалечи и бързо заглъхна. Тя се ослушваше, тресеше се от ужас, бореше се за въздух и изведнъж усети как нещо топло се спуска от слабините ѝ и потича по бедрата.

Събота, 17 януари

Рой Грейс седеше в малката стая за разпит до Майкъл Форман, който също като него беше обучен за разпити на свидетели и заподозрени. Но в този момент никакво обучение не им помагаше. Джон Къридж не отронваше и дума. Благодарение, и не само, на хитрия си адвокат Кен Акот.

Касетофонът с три празни касети стоеше на масата. По стените бяха окачени две камери, които се взираха към тях като досадни любопитни птици. Атмосферата беше напрегната. Грейс се чувстваше ужасно. В този момент искаше да се пресегне през масата, да стисне Джон Къридж за врата и да измъкне истината от това малко лайно — без да му пука дали е с проблеми, или без.

Кен Акот ги беше информирал, че клиентът им е с форма на аутизъм. Джон Къридж, който настояваше да го наричат Мад, страдал от синдрома на Аспергер. Той информирал адвоката си, че гонил клиентка, която си тръгнала, без да плати. По всичко личало, че именно тя трябвало да бъде в ареста сега, а не клиентът му. Той бил дискриминиран и превърнат в жертва заради заболяването си. Къридж нямало да каже нищо без присъствието на лекар специалист.