Питер Джеймс - Мъртва като теб

Събота, 17 януари

В оперативната зала цареше почти празнично настроение. Рей Грейс нареди екипът по наблюдението да се прибере; бяха свободни да си идат у дома. Но той не беше в подобно приповдигнато настроение и щеше да мине още време, преди да може да се прибере у дома.

Този Джон Къридж — Мад, не спираше да го тревожи. Бяха го пуснали твърде лесно, без достатъчно разпити и разследване. Сега благодареше на щастливата си звезда, че успяха да го хванат, преди да нарани още една жена, което вече щеше да ги накара да изглеждат пълни идиоти.

А тогава щяха да бъдат задавани доста трудни въпроси, на които той трябваше да даде задоволителни отговори.

Проклинаше се, че позволи на Норман Потинг да проведе първоначалния разпит, както и за това, че се съгласи с решението му да пуснат Къридж. Възнамеряваше този път да участва лично в планирането на стратегията при разпитите.

Когато напусна управлението и подкара към ареста, който се намираше зад Съсекс Хаус, продължаваше да мисли усилено. Всеки миг очакваше обаждане от Кевин Спинела.

Беше малко след седем вечерта, когато спря форда пред дългата двуетажна сграда на главното управление. Обади се на Клео, за да ѝ каже, че ако има късмет, ще се прибере по-рано от очакваното, във всеки случай преди полунощ. Слезе от колата и в този миг телефонът му иззвъня. Но не беше Спинела.

Беше инспектор Роб Лийт, Голф 99 — дежурният инспектор, който приемаше сигналите за всички важни инциденти в града. Лийт беше спокоен и много способен полицай.

— Сър, току-що получих доклад от Източния сектор — патрул е забелязал горящ микробус в нивите северно от Патчъм.

Грейс се намръщи.

— Какво още знаете за това?

— Явно е запален преди известно време — доста е обгорял. Пожарникарите са на път. Но си помислих, че може да ви заинтересува, защото е последен модел на форд „Транзит“ — прилича на онзи, който търсите.

Грейс започна да чувства тревога.

— Има ли жертви?

— Изглежда е празен.

— И никой не е видян да бяга оттам?

— Не.

— А научихте ли нещо от регистрационния номер?

— Номерата са изгорели до неузнаваемост. Така ми казаха, сър.

— Добре, благодаря — каза той. — Ние арестувахме нашия човек. Може и да няма връзка, но ме дръжте в течение.

— Добре, сър.

Грейс приключи разговора и влезе в Съсекс Хаус, като кимна за поздрав на нощния охранител.

— Здравей, Дънкан. Как върви?

Високият атлетичен четирийсетгодишен мъж се усмихна гордо.

— Участвах в маратона. Финиширах петнайсети от седемстотин души.

— Отлично!

— Тренирам за Лондонския маратон тази година. Надявах се да ми помогнете за някакво спонсорство — за хосписа „Свети Уилфред“.

— Разбира се!

Грейс мина в задната част на сградата, излезе и прекоси вътрешния двор. Подмина няколко контейнера за боклук и няколко коли на криминалистите, после тръгна по стръмната рампа към сградата на ареста. Когато натисна картата си към панела, за да отвори вратата, телефонът му пак иззвъня.

Отново беше инспектор Роб Лийт.

— Рой, реших, че е най-добре да ти се обадя веднага. Знам, че си задържал Мъжа с обувките, но изпращаме патрул на местопроизшествие в Съдли Плейс, Кемп Таун, Първа степен.

Това беше най-високата степен на тревога, която изискваше незабавно отзоваване на полицията. Грейс познаваше Съдли Плейс. Намираше се южно от „Истърн Роуд“. Тонът на Лийт го разтревожи. Какво беше притеснило така дежурния инспектор.

— Местна жителка е гледала през прозореца си и е видял как една жена се бори с мъж, който носел някакъв хладилник.

— Хладилник ли?

— Било в нещо като микробус — тя не е много наясно с превозните средства, не може да ни каже марката. Но си спомня, че той ударил жената, после потеглил с висока скорост.

— И жената е била в микробуса?

— Да.

— Кога е станало това?

— Преди около трийсет и пет минути — точно след шест и половина.

— Вече може да е навсякъде. Тя записала ли е номера?

— Не, но за мен случаят е възможно отвличане, затова наредих да се отцепи мястото. Обадих се на пътна полиция да проверяват всички микробуси, които се движат в града и околностите му. Ще проверим дали камерите не са записали нещо.

— Добре. Виж, не съм съвсем сигурен защо ми казваш това. Ние вече задържахме Мъжа с обувките. Тъкмо отивам в ареста.

— Има причина да смятам, че случаят е важен за вас, сър. — Лийт се поколеба. — Моите служители там са открили женска обувка на тротоара.