Том Райт - Черните птици

— Откровението на свети Йоан — каза той, когато свърши. — Заедно с откъси от Битие и Второзаконие. Интересен контраст. Възможно е пламенният меч да е споменат във връзка с онова противно приключение на ЦОП в Уейко преди няколко години.

— Извинете ме, какво означава ЦОП? — попита Ел Ей, готова да записва.

— Ционисткото окупационно правителство, което ни управлява — отговори Кийтс. — Узурпаторите на държавническата мантия на Джеферсън и Джексън. Във всеки случай, писмото е интересно. Какво смятате за него, господин лейтенант?

— Това беше моят въпрос към вас.

— От което предполагам, че не сте извлекли никакви доказателства от писмото — каза той, като отново му хвърли един поглед. — Благодаря ви, че не се опитахте да блъфирате в тази посока. Мога ли да предположа, че сте се сетили за мен заради споменаването на Паството в писмото?

— Не.

— Защо не?

— На първо място, не вярвам вие да сгрешите как се пише името ми.

Той се усмихна.

— Дори за заблуда?

Аз не отговорих.

— Смятате ме за неспособен да се престоря на невеж дори за да избегна ръката на закона? Това е доста тежко обвинение.

Продължих да не казвам нищо.

— Добре де, вероятно сте прав — каза той и поклати глава. — Суетата със сигурност не прощава на никой от нас.

— Ако нарочно бяхте изписали името ми погрешно, за да ни изпратите по фалшива следа, защо да споменавате Паството?

Той ми хвърли рязък поглед и кимна.

— Очевидно сте интелигентен човек, господин лейтенант.

— Отбележете това, госпожице Роу — наредих аз.

Тя записа нещо в бележника си.

— Мнозина смятат спортистите, какъвто според мен сте били и вие, за глупаци, но по-често е вярно обратното — каза Кийтс. — Във всеки случай сте прав. Не съм написал това писмо. И не съм нареждал да го напишат. Но съм сигурен, че името ви е изписано погрешно, за да ви заблуди. Дори мога да предположа, че цялото писмо е опит да ви изпрати за зелен хайвер.

— А не предупреждение да се откажем?

— Моля ви, господин лейтенант. Кой би бил толкова лековерен, за да очаква нещо подобно да сложи край на полицейско разследване? Или да отклони човек като вас? Несъмнено само някой идиот. Но писмото наистина е заплаха, насочена лично срещу вас. Адресът и обръщението ясно говорят, че авторът познава правилното съкращение за „лейтенант“ и общоприетата абревиатура за Тревъртън, която се използва в системата на пощите, а освен това е наясно, че вие лично водите разследването на убийството. Всичко това не отговаря на предполагаемото невежество, с което е съставен този документ. Освен това авторът е бил достатъчно ерудиран, за да открие и правилно да цитира няколко откъса от Библията, както и да ги комбинира в смислено послание. Ясно е, че писмото не е написано от обикновен престъпник. Вярвам, че показва и нещо повече.

— Какво?

— Мисля, че има голяма вероятност човекът, когото издирвате, всъщност да се окаже някой, който не просто знае кой сте вие и как се изписва името ви, а е доста близък до вас. Някой, който има съвсем специфична причина да ви набележи за своя мишена.

— Как ти се стори? — обърнах се аз към Ел Ей.

Беше към средата на следобеда и нямаше много движение, докато карахме по „Бордър“ обратно към „Три“.

— Ами Кийтс наистина изпитва неконвенционална гордост от връзката си с „Божият меч“, но организацията не е естествената му среда. Твърде интелигентен е, за да е така.

Тя се зае с радиото в колата и в крайна сметка се спря на една от станциите за класически рок от Шривпорт. Бяха пуснали „All You Need Is Love“ на „Бийтълс“ от 1967 г. Ел Ей намали звука.

— Този човек никога няма да намери спокойствие — каза тя. — Представи си да притежаваш такава умствена мощ, а да нямаш друг избор, освен да се занимаваш с някакви типове, за които висше образование означава да отидат на държавен изпит, за да получат задочно еквивалент на диплома от гимназията. Връзката му с тях вероятно е реакция на някаква травма от миналото. И се срамува от нещо, което е преживял по време на военната си служба.

— Как разбра? — попитах аз.

— Изражението му се промени, когато спомена за това. Освен това не обясни какво има предвид, а веднага се прехвърли на темата за здравословните си проблеми, все едно представляват някакво наказание, което е заслужил. Според мен или смята, че се е проявил като страхливец в някаква опасна ситуация, или е направил нещо, от което все още изпитва вина. А може би и двете.